— Ха си викнала, ха съм те клъцнал с ножката.
От влизането му силно я заболя; чуваше го как пъшка и как самата тя само тихичко скимти; срамуваше се от звука, който издава — тъй уплашен и незначителен.
Той се изпразни и се махна от нея. А тя моментално вдигна долнището на анцуга и скочи насреща му със стичащи се по бузите сълзи, а той й се лезеше.
— Ще кажа на гос’ин Феърбрадър — чу се как изхлипа.
Така и не разбра откъде излязоха думите й. Голяма глупост каза.
— Тоя пък кой е? — закопча дюкяна си Обо, запали цигара, без никак да бърза, и блокира пътя й да излезе. — И с него ли се ебеш, а? Курветина малка.
Завлече се към преддверието и си тръгна.
А тя трепереше така, както никога не бе треперила през живота си. Имаше чувството, че ще повърне; усещаше се обгърната изцяло от вонята му. Болката в тила й пулсираше; болеше я и отвътре, а влага се стичаше по гащите й. Втурна се във всекидневната и там се спря разтреперана, обгърнала се с двете си ръце; после, в миг на ужас, осъзна, че той ще се върне, и хукна да заключва външната врата.
Върна се във всекидневната, намери един дълъг фас и го запали. Пушеща, трепереща и ридаеща, тръшна се в обичайното кресло на Тери, после скочи, понеже чу стъпки по стълбите: Тери се появи с объркан и дебнещ вид.
— К’во ти е?
Кристъл се задави с думите си:
— Той… той ме наеба.
— К’вооо?
— Обо… преди малко…
— Няма начин.
Инстинктивната реакция на Тери спрямо всички проблеми в живота: няма начин, не, аз не, не, никога.
Кристъл скочи и я блъсна; каквато си беше мършава, Тери се свлече с псувни и писъци назад в преддверието; а Кристъл се нахвърли на току-що заключената врата, взе да се бори с ключалката и рязко отвори.
Мина цели двайсет метра по улицата, без да спре да реве, когато се сети, че Обо може би я причаква някъде и я държи под око. Прекоси на бегом градината на едни съседи, мина на зигзаг през няколко задни пътечки по посока на къщата на Ники, а през цялото време течността се стичаше по гащите й и й идеше да повърне.
На Кристъл й беше съвсем ясно, че я е изнасилил. Точно това се беше случило и с по-голямата сестра на Лиан в паркинга на един нощен клуб в Бристол. Знаеше, че и повечето хора в такъв случай се обръщат към полицията; но няма как да допуснеш полицията в частния си живот, когато майка ти е Тери Уидън.
Ще кажа на гос’ин Феърбрадър.
Хлипанията й станаха още по-чести. На господин Феърбрадър наистина щеше да може да му каже. Той познаваше истинския живот. Единият от братята му беше лежал в затвора. Разправял бе на Кристъл за младините си: различни от нейната младост — никой не можеше да падне толкова ниско като нея, това поне й беше ясно — по-скоро като младостта на Ники, на Лиан. Парите им свършили; майка му била купила общинско жилище, но не успяла да плати навреме вноските; наложило се да живеят известно време в каравана, дадена им на заем от негов вуйчо.
Г-н Феърбрадър умееше да урежда нещата, да намира изход от всяка ситуация. Дори у тях дойде да говори с Тери за гребането на Кристъл, когато двете с Тери се скараха и Тери отказа да подпише разрешението Кристъл да пътува с отбора. И изобщо не се бе отвратил, или поне не го беше показал, което си е едно и също. Тери, която не търпеше и нямаше доверие никому, каза; „Абе добър човек ми се вижда“, и подписа.
А и самият господин Феърбрадър веднъж я предупреди:
— На теб ще ти е по-тежко в сравнение с останалите, Крис; и на мен ми беше по-тежко. Но пък ще можеш и повече от мен да постигнеш. Няма да е нужно да повтаряш грешките ми.
Имаше предвид, че ще се учи по-добре от него, но сега вече бе късно за тия работи, пък и всичко беше празни приказки. Как щеше да й помогне четенето сега?
И к’во прави мойто момче?
Не ти е никакво твое момче.
Ти откъде знаеш?
Сестрата на Лиан бе прибягнала до хапче за след секс. Сега и тя, Кристъл, ще разпита Лиан за това хапче и ще си го купи. Няма начин да роди бебе от Обо. От самата мисъл й се приповръща.
Трябва да се махна оттук.
Мина й през ум за Кей, но веднага отхвърли мисълта: да кажеш на „Социални грижи“, че Обо влиза и излиза от тях и изнасилва, е, като да се оплачеш в полицията. Научи ли тя, веднага ще им отнемат Роби.
Един ясен, отчетлив глас в главата на Кристъл разговаряше с господин Феърбрадър — единственият възрастен, който някога беше разговарял с нея така, както й беше необходимо, за разлика от госпожа Уол — толкова добронамерена, но с капаци, и от Баба Кат — която отказваше да чуе цялата истина.