Трябва да измъкна Роби оттук. Но как? Как да се махна и аз?
Единственото й сигурно убежище, къщичката на „Хоуп Стрийт“, вече се поглъщаше от счепкалите се роднини…
Свърна бързо покрай осветения от уличната лампа ъгъл и хвърли поглед през рамо да не би онзи да я следи.
И изведнъж й се яви отговорът — все едно самият господин Феърбрадър й сочеше пътя.
Ако забременее от Фатс Уол, съветът ще й отпусне собствено жилище. Тогава, ако Тери пак почне да се боде, ще може да вземе и Роби при себе си, и бебето. И няма да пусне Обо изобщо да припари до дома й, никога. Ще сложи специални брави, резета и вериги на вратата, а дома си ще поддържа чист, винаги чист, както правеше и Баба Кат.
Забавила крачка до полубяг, Кристъл успокои и овладя и плача си.
От семейство Уол вероятно ще й дадат и пари. Това им е в стила. Представи си семплото, загрижено лице на Теса, надвесено над бебешко легълце. Кристъл ще им роди внуче.
Забременее ли, ще изгуби Фатс; но те всички поначало изчезват в мига, в който забременееш; това във „Фийлдс“ си беше почти сигурно правило. Ама току-виж пък проявил интерес — и той е един чешит. Но на нея всъщност й е все едно. Интересът й към него се бе свел почти до нула, освен в качеството му на най-съществения елемент в плана й. За нея най-важното е бебето — бебето, което е много повече от средство към целта. Тя обича бебетата; винаги беше обичала Роби. Ще ги отгледа и двамата на спокойствие, в сигурност — ще бъде за семейството си една по-добра, по-грижовна, по-млада Баба Кат.
А скъса ли веднъж с Тери, току-виж и Ан-Мари дошла да я види. Та нали децата им ще са братовчеди. Пред очите й изникнаха съвсем ясно образите на двете — Ан-Мари и Кристъл, застанали на портала на пагфърдското училище „Сейнт Томас“, махат на две момиченца в светлосини роклички и къси чорапки.
Лампите в дома на Ники, както винаги, светеха. Кристъл се затича.
Четвърта част
I
Лудост
5.11 По силата на общото право, идиотите са лишени за постоянно от правната способност да гласуват, но лицата с нездрав ум имат правото да гласуват в моменти на просветление.
Саманта Молисън си купи всичките три дивидита на любимата младежка банда на Либи. Скри ги в чекмеджето с чорапи и чорапогащи до противозачатъчната си диафрагма. Имаше си и готова легенда, за в случай че Майлс случайно ги напипаше: приготвила ги бе за подарък на Либи. Понякога в магазина, където бизнесът бе по-замрял от всякога, ровеше из интернет за снимки на Джейк. И съвсем случайно, по време на едно от тези търсения — Джейк в костюм, но без риза, Джейк по джинси и бяло елече — откри, че след две седмици бандата има концерт на „Уембли“.
Една нейна приятелка от университета живееше в „Уест Илинг“. Ще преспят у тях, ще представи цялата работа като специален подарък за Либи, възможност за съвместно приятно изживяване. С най-силното истинско вълнение, което бе изпитвала от дълго време насам, Саманта успя да закупи два крайно скъпи билета за концерта. И се прибра вечерта грейнала с прекрасната си тайна, като връщащо се от среща момиче.
Майлс бе вече в кухнята, все още по костюм, с телефон в ръка. Посрещна я с втренчен в нея поглед, но изражението му бе някак си особено, трудноразбираемо.
— Какво? — попита с леко оправдателна нотка Саманта.
— Не мога да се свържа с баща ми — каза Майлс. — Проклетият му телефон е вечно зает. Някой е качил нов постинг.
А когато Саманта го изгледа с неразбиращ поглед, допълни с известна доза нетърпение:
— Призрака на Бари Феърбрадър! Ново съобщение! На уебсайта на съвета!
— О — рече Саманта и заразмотава шала си. — Сега разбирам.
— Ъхъ. Току-що на улицата срещнах Бети Роситър: заля ме с информация. Но във форума нищо няма. Сигурно майка ми е успяла да го свали. И дано е така, щото, ако Бръмбезспир наеме адвокат, тя ще е най-челната мишена.
— За Парминдер Джаванда ли е писало? — попита Саманта с умишлено небрежен тон. Не се заинтересува в какво са я обвинили: първо, да не е някоя любопитна дърта сврака като Шърли и Морийн, и второ, понеже смяташе, че вече й е известно — че Парминдер е причинила смъртта на старата Кат Уидън. Изчака все пак секунда-две, преди да попита леко развеселено: — Та какво казваш: че майка ти щяла да е челната мишена ли?