Спомни си как двамата с Викрам отидоха на ресторант преди близо двайсет години вечерта, в която се съгласиха да се оженят. Тогава му разправи какво негодувание избухнало в семейството й, когато Стивън Хойл я изпратил до тях, а той се съгласи, че тяхното е пълна глупост. Тогава беше проявил разбиране. Но ето че сега отказваше да разбере, понеже обвинението идеше от Хауърд Молисън, а не от собствените й тесногръди роднини. Явно, не можеше да си представи, че и един гора може да е ограничен, лъжлив и изпълнен със злоба…
Изпусна пряката, по която трябваше да свърне. Трябва да се съсредоточи. Да внимава къде кара.
— Много ли закъснях? — попита, забързана, чакащата я на паркинга Кей Бодън.
Със служителката от „Социални грижи“ се бе срещала само веднъж, когато дойде да й поднови рецептата за противозачатъчни хапчета.
— Никак — отвърна Кей. — Реших да ви посрещна и да ви заведа в кабинета си, щото тук, при нас, е като в дядовата ръкавичка…
Сградата, в която се помещаваше ярвилският отдел на „Социални грижи“, бе грозна бизнес сграда, строена през 70-те години. В асансьора Парминдер се запита дали Кей е чула за анонимното послание на уебсайта на съвета или за обвиненията от страна на роднините на Катерин Уидън. И си представи как, като се отворят, вратите на асансьора ще разкрият ред хора в костюми, които чакат да я обвинят и да я осъдят. Ами ако цялата тази история с преатестирането на нуждите на Роби Уидън е само примамка, а всъщност я отвеждат пред собствения й трибунал…
Минаха с Кей по занемарен, безлюден канцеларски коридор и стигнаха до заседателната стая, където чакащите три други жени поздравиха усмихнато Парминдер.
— Запознайте се с Нина, която работи с майката на Роби в „Белчапъл“ — каза Кей и седна с гръб към закритите с венециански щори прозорци. — Джилиън е моят супервайзор, а Луиз Харпър отговаря за детската градина на „Анкър Роуд“. Доктор Парминдер Джаванда е джипито на Роби — допълни Кей.
Парминдер си избра да пие кафе. Другите четири жени си заговориха помежду си, без да я включат в разговора.
(Общинският съветник д-р Парминдер Джаванда, която се прави на толкова загрижена за местните бедни и бедстващи…
Която се прави на толкова загрижена. Ама и ти си едно гадно копеле, Хауърд Молисън. Но той открай време я смяташе за двулична; поне Бари така твърдеше.
— Според него, понеже аз самият съм от „Фийлдс“, затова искам Пагфърд да се насели с ярвилци. Ти обаче си член на класата на свободните професии и това автоматично те лишава от правото да заемаш страната на „Фийлдс“. И по тази причина той смята, че или си двулична, или просто причиняваш проблеми за собствено удоволствие.)
— … разбера защо личният лекар на семейството е джипи в Пагфърд? — казваше една от трите непознати служителки от „Социални грижи“, чиито имена Парминдер вече не помнеше.
— При нас са записани няколко семейства от „Фийлдс“ — отговори моментално Парминдер. — Но доколкото си спомням, Уидън май са имали проблеми и с предишния си…?
— Точно така. Изхвърлили са ги от кантърмилската амбулатория — потвърди Кей, чиято купчина книжа бе по-голяма, отколкото онези на двете й колежки. — Тери се нахвърлила на една от медицинските им сестри. Та откога, казвате, са регистрирани при вас?
— От близо пет години — отвърна Парминдер, която предварително си бе направила справка в клиниката.
(На погребението на Бари в черквата беше забелязала как Хауърд се преструва, че се моли, сплел пред себе си пръстите на огромните си дебели ръце и коленичил до самия Фоли и жена му. Парминдер знаеше много добре в какво се предполага да вярват християните: Обичай ближния си като себе си… така че, ако Хауърд беше малко по-честен, щеше да се извърти към Обри и да се моли на него…
До моята смърт беше влюбена в мен и очите й я издаваха всеки път щом ме погледнеше…
Ама тя наистина ли не успяваше да го прикрие?)
— … за последно го видяхте, Парминдер? — попита Кей.
— Когато сестра му го доведе за антибиотик за ушната му инфекция — отговори Парминдер. — Преди около осем седмици.
— И какво беше физическото му състояние при онова посещение? — попита една от другите жени.
— Няма проблеми с растежа — каза Парминдер и извади от чантата си тънък сноп фотокопия. — Прегледах го доста обстойно, понеже… понеже ми е известна фамилната им анамнеза. Теглото му е нормално, макар че се съмнявам диетата му да е особено подходяща. Няма въшки, гниди или нещо от този род. Дупето му беше доста зачервено и си спомням, че според сестра му понякога продължавал да се напикава.