— Те редовно го връщат на памперс гащи — отбеляза Кей.
— Но нямате никакви особени притеснения от здравословна гледна точка, така ли? — запита жената, която бе отправила първоначалния въпрос към Парминдер.
— Нямаше признаци на тормоз — каза Парминдер. — Спомням си, че съблякох потничето му да го огледам, но не видях синини или други травми.
— У дома им не живее мъж — намеси се Кей.
— Та каква беше тази ушна инфекция? — попита супервайзорката й Парминдер.
— Най-обикновена бактериална инфекция след вирусно заболяване. Нищо необичайно. Типично за възрастта му.
— Така че, най-общо казано…
— Виждала съм много по-тежки случаи — каза Парминдер.
— Споменахте, че го е довела сестра му, а не майка му? И на Тери ли сте личен лекар?
— Мисля, че има поне пет години, откакто виждахме Тери — отвърна Парминдер, при което супервайзорката пренесе вниманието си върху Нина:
— Тя как реагира на метадона?
(До моята смърт беше влюбена в мен…
А може призракът да е Шърли или Морийн, а не Хауърд, мина й през ума на Парминдер — много по-вероятно е те да са я следили, докато е била с Бари, надявайки се с мръсното си подсъзнание на стари моми да мярнат нещо по-така…)
— … най-дългото й досега участие в програмата — говореше Нина. — И все за тази преатестация приказва. Според мен тя много добре си дава сметка, че това е последният й шанс, че други възможности няма да има. И се бои да не й отнемат Роби. Също го спомена няколкократно. Отчитам успеха ти, Кей. Как успя да й влезеш под кожата? Откакто я познавам, за пръв път я виждам да се отнася с някаква отговорност към състоянието си.
— Благодаря, но не бих избързала с радостите. Положението е все още доста несигурно — обезсърчаващите думи на Кей някак си не пасваха на леката й неудържима усмивка на задоволство. — Как вървят нещата в детската градина, Луиз?
— Пак започна да идва — каза четвъртата служителка от „Социални грижи“. — През последните три седмици няма нито едно отсъствие, което е коренна разлика от преди. Води го сестра му, която е тийнейджърка. Дрешките са му умалели и обикновено са мръсни, но детето споменава, че у дома го къпят и хранят.
— А в поведенческо отношение как е?
— Изостанал е в развитието си. Езиковите му умения са много зле. Плаши се при появата на мъже. Когато бащи идват за децата си, бяга от тях; навърта се около лелките и силно се тревожи. В един-два случая — каза, прелиствайки страницата в бележника си, — имитира с движения очевидно сексуални действия със или във непосредствена близост до момиченца.
— Каквото и да решим, изключено е да го извадим от списъка на изложените на най-висок риск деца — каза Кей, а останалите измърмориха, че са съгласни.
— Излиза, че всичко зависи от това, доколко ще се задържи Тери в програмата ви — обърна се супервайзорката към Нина — и докога ще е чиста.
— Това несъмнено е ключов момент — съгласи се Кей, — но лично мен ме притеснява фактът, че дори когато е чиста от хероина, тя не проявява особени майчински грижи към Роби. Имам чувството, че го отглежда Кристъл, която е на шестнайсет години и си има достатъчно лични проблеми…
(Тук Парминдер се сети какво беше казала на Сухвиндер преди две-три вечери.
Кристъл Уидън! Оная глупачка! Това ли научи от участието ти в един отбор с Кристъл Уидън — да паднеш до нейното ниво?
А Бари харесваше Кристъл. Видял бе у нея неща, останали невидими за околните.
Навремето, преди години, Парминдер разказа на Бари историята за Бхай Канхая — сикхският герой, който се грижел за всички ранени в някоя битка, независимо дали били свои, или врагове. А когато го запитали защо така безразборно се грижел, Бхай Канхая отвърнал: „Божията светлина грее от всяка душа и ми пречи да разпознавам своите от чуждите“.
Божията светлина грее от всяка душа.
А ето че тя беше нарекла Кристъл Уидън „глупачка“ и бе намекнала, че е от нисше потекло.
Бари никога не би казал подобно нещо.
Обзе я срам.)
— … прабаба й, изглежда, й е оказвала от време на време помощ в грижата за детето, но…