— Хауърд — подвикна рязко Морийн. — Хауърд.
Слаба, чернокоса жена прекосяваше площада — жена с кафява кожа, загледана ядно в ботите си.
— Ти как мислиш…? Дали вече е чула? — прошепна Морийн.
— Отде да знам.
Морийн, която така и не бе намерила време да се преобуе в сандалите „Д-р Шол“, насмалко да си изкълчи глезена при забързаното си оттегляне от витрината, за да заеме мястото си зад щанда. А Хауърд се отправи бавно, царствено, като заемащ позиция артилерист, към касата.
Звънчето издрънка и в гастронома влезе все още намръщената доктор Парминдер Джаванда. Не поздрави нито Хауърд, нито Морийн, а се отправи директно към лавицата с бутилките олио.
Морийн не я изпускаше с непримигващите си очи така, както ястребът следи полската мишка.
— Добрутро — рече Хауърд, когато Парминдер приближи щанда с бутилка в ръка.
— Добрутро.
Доктор Джаванда рядко го поглеждаше в очите — нито по време на заседанията на общинския съвет, нито, когато се срещнеха извън Черковната зала. Хауърд открай време се забавляваше с неспособността й да прикрие неприязънта си към него и това го подтикваше към развеселено, подчертано галантно и учтиво поведение.
— Не сме ли на работа днес?
— Не сме — отвърна Парминдер, ровейки из портмонето си.
Морийн не успя да се удържи.
— Страхотна неприятност — изграчи с прегракналия си глас. — С Бари Феърбрадър.
— Мм — потвърди Парминдер, но изведнъж се сепна: — Кое?
— Онова с Бари Феърбрадър — повтори Морийн.
— К’во му е?
Дори след шестнайсет години в Пагфърд, на Парминдер все още й личеше бирмингамският акцент. Дебелата отвесна бръчка между веждите пък й придаваше постоянно напрегнат вид — понякога от яд, друг път от съсредоточаване.
— Споминал се — обяви Морийн, втренчена жадно в намръщената физиономия. — Снощи станало. Хауърд току-що ми го каза.
Парминдер застина с ръка в портмонето. После отмести погледа си настрана, към Хауърд.
— Припаднал и починал на паркинга пред голф клуба — потвърди Хауърд. — Майлс бил там и всичко видял.
Изтекоха още няколко секунди.
— Вие майтап ли си правите с мен? — скастри ги с рязък, писклив глас Парминдер.
— Оставаше и да е майтап — дръпна се Морийн, радвайки се на собственото си възмущение. — С такива неща майтап прави ли се?
Парминдер остави с трясък бутилката олио върху остъкления щанд и напусна гастронома.
— Браво бе! — заклейми я в своя екстаз Морийн. — „Вие майтап ли си правите с мен?“ Да й се ненарадваш!
— От шока ще е — отсече мъдро Хауърд, загледан как Парминдер цепи забързана през площада с развени поли на шлифера си. — Тая ще го понесе по-тежко и от вдовицата. Но ми е много любопитно… — добави и се почеса замислено под сгъвката на шкембето си, където често го сърбеше, — да видя тази какво ще…
Това, че не довърши изречението си, нямаше никакво значение: Морийн много добре знаеше какво има предвид. Така както наблюдаваха изчезването зад ъгъла на общинската съветничка Джаванда, и двамата си мислеха за едно и също — овакантения пост; освен това и двамата си го представяха не като някакво празно пространство, а като джоба на фокусник, изпълнен с необятни възможности.
VIII
Последната и най-величествената от викторианските постройки по „Чърч Роу“ беше „Старият дом на свещеника“ — някогашното жилище на енорийския свещеник. Разположена бе в най-долния край, в голяма градина на кръстопът, точно срещу черквата „Архангел Михаил и Вси Светии“.
Парминдер, която измина последните метри по улицата на бегом, се пребори със заяждащата брава на входната врата и нахлу у дома. Нямаше да повярва, докато не го чуе от друг — без значение от кого; а телефонът в кухнята вече звънеше злокобно.
— Да?
— Викрам съм.
Съпругът на Парминдер беше сърдечен хирург в общата болница „Саутуест Дженерал“ в Ярвил и почти никога не й се обаждаше от работното си място. Парминдер така силно стисна слушалката, че чак пръстите я заболяха.
— Съвсем случайно научих. Доколкото разбирам, било е аневризма. Помолих Хю Джефрис да даде предимство на аутопсията му. За Мери ще е по-добре да знае от какво е станало. Може и в момента да го режат вече.