Хауърд се заседя за още миг да се порадва на лекотата, с която дишаше благодарение на инхалатора. Днешният ден бе от особена важност за него. Точно преди трийсет и пет години бе въвел гастрономичния шик в Пагфърд с устрема на пътешественик от шестнайсети век, завърнал се с какви ли не вкусотии от другия край на света, а самият Пагфърд, след първоначална предпазливост, скоро бе взел да души любопитно и плахо в полистироловите му съдове. Домъчня му за покойната му майка, която сигурно щеше да се гордее безкрайно с него и с процъфтяващия му бизнес. Ех, защо не беше жива сега да види и кафето! Хауърд се изправи тежко на крака, взе ловджийското си каскетче от куката и внимателно го сложи на главата си в акт на себекоронясване.
Двете му нови сервитьорки пристигнаха заедно в осем и половина. А той им беше подготвил изненада.
— Заповядайте — рече и им подаде униформите — черни роклички с бели дантелени престилчици, точно както ги беше виждал във въображението си. — Би трябвало да ви станат. Морийн прецени на око кой номер ви трябва. И за нея има същия екип. — Гая едва удържа смеха си, когато Морийн се появи, усмихната, от гастронома със сандали „Д-р Шол“ върху черните си чорапи. Роклята й свършваше на пет сантиметра над сбръчканите й колене.
— Можете да се преоблечете в стаята за персонала, момичета — каза Морийн и им посочи току-що освободеното от Хауърд помещение.
Гая бе почнала да събува джинсите си до служебната тоалетна, когато забеляза изражението на Сухвиндер.
— Какво има, Сукс — попита.
Новоизмисленият прякор вдъхна на Сухвиндер смелостта да изкаже нещо, което при други обстоятелства щеше да премълчи.
— Не мога да облека това — прошепна.
— Защо? — попита Гая. — Добре ще ти стои.
Но черната рокля беше без ръкави.
— Не мога.
— Но за… Божичко! — рече Гая.
Сухвиндер бе вдигнала нагоре ръкавите на блузата си. От вътрешната страна и двете й ръце бяха покрити с грозни пресичащи се белези, а други, по-нови и по-ядни на вид прорези личаха между китката и лакътя й.
— Сукс — едва промълви Гая. — Каква е тая работа бе, девойко?
Но Сухвиндер само завъртя глава с насълзени очи.
Гая се замисли за миг, после каза:
— Измислих. Ела насам.
И взе да съблича тениската си с дълъг ръкав.
Някой блъсна силно вратата и незатвореното докрай резе поддаде: запотеният Андрю влезе наполовина, понесъл два тежки пакета с тоалетни хартии, преди да го възпре гневният вик на Гая. Той моментално заотстъпва назад и се спъна в Морийн.
— Преобличат се — рече му тя с кисел неодобрителен тон.
— Ама господин Молисън ми заръча да сложа това в служебната тоалетна.
Д’еба и копелето. Та тя бе само по сутиен и гащи. Почти всичко беше видял.
— Извинявайте — викна Андрю през затворената врата.
Цялото му лице пламтеше от силата на изчервяването.
— Чекиджия — измърмори Гая от другата страна. И подаде тениската си на Сухвиндер: — Облечи я под роклята.
— Той ще се усъмни.
— Няма значение. За другата седмица ще си намериш черна и ще изглеждаш все едно си с дълъг ръкав. А него все ще го излъжем нещо…
— Тя е с екзема — обяви Гая в мига, в който двете със Сухвиндер излязоха от служебната стая, напълно екипирани с рокли и престилчици. — По целите й ръце. Никак не изглежда приятно.
— Уф — рече Хауърд и хвърли бърз поглед на белите ръкави на тениската на Сухвиндер, преди да се върне пак към Гая, която бе точно толкова разкошна, колкото се беше надявал.
— За другата седмица ще си донеса черна — каза Сухвиндер, но не посмя да погледне Хауърд в очите.
— Хубаво — каза той и потупа леко Гая по кръста, да ги насочи към кафето. — Имайте готовност — провикна се към служителките си като цяло. — Моментът почти настъпи… Отвори вратите, ако обичаш, Морийн!
Първата групичка клиенти вече чакаше на тротоара, а табелата отвън гласеше: Откриване на „Медният чайник“ — днес! Първото кафе — безплатно!
Минаха цели часове, преди Андрю да успее пак да мерне Гая. Хауърд не го оставяше да спре дори за миг: сваляй и качвай тежки кашони с мляко и плодови сокове по стръмните стъпала до мазето, бърши пода в кухничката отзад. И почивката му за обяд се падна по-рано от тези на двете момичета. Зърна я чак когато Хауърд го викна при щанда на кафето и се размина само на сантиметри с Гая, която бе тръгнала в обратната посока, към служебната стаичка.