— Затрупани сме с клиентела, господин Прайс! — рече му бодро Хауърд. — Сложи си чиста престилка и забърши свободните маси, докато Гая обядва!
На маса до витрината седяха Майлс и Саманта Молисън с двете им дъщери и Шърли.
— Май много добре потръгна, а? — озърташе се Шърли. — Но какво, за бога, носи онова момиче Джаванда под роклята си?
— Бинтове? — опита се да познае Майлс, гледайки с присвити очи през помещението.
— Здравей, Сухвиндер! — провикна се Лекси, която я познаваше от началното училище.
— Недей да викаш, миличка — направи й Шърли забележка, при което Саманта настръхна.
В този момент иззад тезгяха се появи Морийн в черната къса рокля и дантелената престилчица, при което Шърли трупяса в кафето си.
— Леле-мале — изрече под сурдинка по повод на приближаващата се с грейнал поглед Морийн.
Че е така — така е, рече си наум Саманта. Морийн наистина изглежда като посмешище, особено редом с две шестнайсетгодишни момичета в същия екип, но в никакъв случай няма да направи удоволствие на Шърли, като се съгласи с нея. Извърна се демонстративно настрани и се загледа в младежа, който бършеше близките маси. Слабичък, но що-годе добре развит в раменете. Виждаше се как играят мускулите му под широката тениска. Направо да не повярва човек, че и дебелият задник на Майлс едно време беше толкова малък и стегнат — но в този момент момчето се извърна към светлината и тя забеляза акнето му.
— Никак не е зле, нали? — изграчи Морийн към Майлс. — Потокът от клиенти цял ден не спря.
— Чудесно, момичета — обърна се Майлс към семейството си. — Какво ще си поръчаме сега, че да допринесем към печалбите на дядо ви?
Саманта си поръча с безразличие някаква супа, а от гастронома пристигна с поклащане Хауърд — той, има-няма през десет минути, се появяваше в кафето да се здрависа с клиентите му и да провери как се трупат парите в касата.
— Фантастичен успех — рече на Майлс, докато се наместваше на масата им. — А на теб как ти се вижда, Сами? Ти досега не си идвала, нали? Какво ще кажеш за стенописа, а? А за порцелана?
— Ммм. Прекрасно — каза Саманта.
— Мислех си дали да не отпразнувам тук шейсет и петия си — почеса се разсеяно Хауърд по възпалението, което мехлемите на Парминдер все още не бяха излекували, — но ми се вижда възтесничко. Май ще е най-добре да го направим в Черковната зала.
— Кога, дядо? — обади се Лекси. — Аз канена ли съм?
— На двайсет и девети. А ти на колко стана? На шестнайсет ли? Разбира се, че си поканена — заяви щастливо Хауърд.
— На двайсет и девети ли? — сепна се Саманта. — Ама…
При което Шърли я изгледа остро.
— Хауърд от месеци наред планира това празненство. Откога все за него си приказваме.
— … точно тогава е концертът на Либи — допълни Саманта.
— Кой, онзи, училищният ли? — попита Хауърд.
— Не — намеси се Либи. — Мама ми взе билети за любимата ми група. Ще пеят в Лондон.
— И се налага аз да я придружа — заяви Саманта. — Изключено е да я пусна сама.
— Майката на Хариет каза, че може тя…
— Ако ще ходиш в Лондон, Либи, ще ходиш с мен.
— Двайсет и девети ли казваш? — изгледа я косо и Майлс. — Денят след изборите?
Саманта пусна онзи язвителен смях, който бе спестила на Морийн.
— Става дума за общинския съвет, Майлс. Да не очакваш, че ще правите пресконференции.
— Е, ще ни липсваш, Сами — каза Хауърд и се заизправя с помощта на облегалката й. — Аз да вървя тогава… Андрю, ти май нямаш повече работа тук… виж дали не трябва да качиш нещо от зимника.
Андрю се видя принуден да изчака до тезгяха отиващите и връщащите се от тоалетната хора. В това време Морийн товареше Сухвиндер с чинии със сандвичи.
— Как е майка ти? — попита тя неочаквано момичето, като че мисълта й беше хрумнала току-що.
— Добре е — каза Сухвиндер и се изчерви.
— Надявам се да не се е разстроила особено от оная гадост на уебсайта на съвета?
— Не е — отвърна Сухвиндер, а очите й се насълзиха.
Андрю излезе на влажното дворче, което в ранния следобед се бе постоплило от слънцето. Надяваше се да завари там и Гая, излязла на чист въздух, но тя сигурно се беше прибрала в служебната стая на гастронома. Разочарован, запали цигара. Но едва успя да опъне, когато от кафето изскочи Гая, довършваща обяда си с кен газирана напитка.