О, не, божичко, не, не, не… — мина й през ума на Теса.
— С кого? — рече Колин, толкова шашардисан, че забрави за агресивния си тон.
— Имах среща с Кристъл Уидън — повтори Фатс, този път малко по-силно.
— А тя — каза Колин след една едва доловима пауза — от кога ти е приятелка?
— От известно време — отговори Фатс.
Теса усети, че Колин се мъчи да формулира въпрос толкова гротесков, че не се поддаваше на изговаряне.
— Трябваше да ни кажеш, Стю — укори го тя.
— Кое да ви кажа?
А тя се уплаши, че той току-виж вкарал спора им в опасно русло.
— Къде отиваш — рече тя, изправяйки се, в стремежа си да изглежда делова. — Следващия път не е лошо да ни се обадиш.
Хвърли поглед на Колин с надеждата, че ще последва примера й и ще тръгне също към вратата. Той обаче остана закован насред стаята, втренчил ужасен поглед във Фатс.
— Имаш ли… някакво вземане-даване с Кристъл Уидън? — попита накрая Колин.
Стояха един срещу друг, Колин с няколко сантиметра по-висок, но с всичката власт в ръцете на Фатс.
— Вземане-даване ли? — повтори Фатс. — Ти какво разбираш под „вземане-даване“?
— Много добре знаеш какво разбирам! — отвърна Колин, а лицето му поруменя.
— Имаш предвид дали я рутя ли? — запита Фатс.
Тихият възглас „Стю!“ от страна на Теса бе заглушен от вика на Колин:
— Как смееш!
Фатс обаче само го гледаше и се подхилкваше. Цялото му присъствие излъчваше само присмех и предизвикателство.
— Какво? — попита Фатс.
— Ти… — Колин затърси нужните му думи, като през цялото време ставаше все по-червен, — … ти спиш ли с Кристъл Уидън?
— Дори да приемем, че спя, то не би трябвало да е проблем, нали така? — запита Фатс и хвърли бърз поглед на майка си. — На теб, доколкото знам, целта ти е да помогнеш на Кристъл Уидън, нали?
— Помощта…
— Нали се бориш да не закриват оная клиника за наркомании, че да помогнеш на семейството на Кристъл?
— Какво общо има…?
— В такъв случай не виждам проблем в това, че излизам с нея.
— А ти в действителност ли излизаш с нея? — попита рязко Теса.
Щом Фатс настоява разправията им да се пренесе на тази територия, тя няма нищо против.
— Ти изобщо ходиш ли някъде с нея, Стюарт?
Насмешливата му усмивка я побъркваше. Та той нямаше намерение поне от кумова срама да спазва някакво благоприличие.
— Ами не го правим нито у нас, нито у тях, така че…
Колин бе вдигнал юмрук и замахна. Ударът му попадна върху бузата на Фатс и го изненада, понеже вниманието му бе изцяло насочено към майка му; той залитна настрана, удари се в стола и се свлече мигновено на пода. Само след секунда пак скочи на крака, но Теса бе успяла да се намърда помежду им, обърната с лице към сина си.
Зад нея Колин не спираше да повтаря:
— Мръсно копеленце! Мръсно копеленце!
— Хубаво — каза Фатс, но вече без да се присмива. — Предпочитам да съм мръсно копеленце, но да не съм като теб, гъз смотан!
— Не! — викна Теса. — Колин, веднага излез! Махни се оттук!
Ужасен, вбесен и разтърсен, Колин се застоя за миг, после излетя от стаята; чуха го да залита леко надолу по стълбите.
— Как можа! — зашепна Теса на сина си.
— Кое как можах, да му еба майката? — попита Стюарт, но с такъв израз на лицето, че я уплаши и тя набързо затвори вратата на стаята.
— Много добре знаеш, че се възползваш от онова момиче, Стюарт, а и начинът, по който говореше одеве…
— Ебал съм я — крачеше напред-назад Фатс, изгубил всякакво хладнокръвие. — Какво толкова й се възползвам, д’еба? Че тя да не иска нещо друго? Това, че живее във „Фийлдс“, не значи… Истината е, че вие с Гнездото не щете да я чукам, понеже смятате, че е под…
— Не е вярно — възрази Теса, макар да знаеше, че е точно обратното, и при всичката си загриженост за Кристъл все пак щеше да е по-спокойна, ако знаеше, че Фатс е имал благоразумието да използва презерватив.
— Вие с Гнездото сте едни шибани двуличници — продължи да крачи той из спалнята. — Само плямпате колко сте искали да помогнете на Уидън, а не желаете…
— Млъкни! — кресна Теса. — Да не си посмял да ми говориш така! Не усещаш ли… не разбираш ли… какъв голям егоист си…?
Не й стигаха думи. Извърна се, дръпна вратата, излезе и я тресна зад себе си.