Излизането й оказа странно влияние върху Фатс. Той се спря и остана за няколко секунди загледан във вратата. После затърси из джобовете си, намери цигара и я запали, без да си дава труда да духа дима по посока на капандурата. Взе да върви в кръг из стаята, но нямаше никакъв контрол върху мислите си: умът му се изпълни с накъсани, нередактирани видения, понесени от бесен прилив.
Сети се за една петъчна вечер от преди година, когато Теса се качи в стаята му и му съобщи, че баща му го кани да излязат заедно на другия ден и да играят футбол с Бари и синовете му.
(— Какво! — слиса се Фатс от безпрецедентното предложение.
— За удоволствие. Да поритате — обясни Теса и избегна кръвнишкия поглед на Фатс, като се загледа в разхвърляните по пода мръсни дрехи.
— Защо?
— Защото татко ти смята, че ще е полезно — отвърна Теса и се наведе да вдигне една футболна фланелка. — Май Деклън искал да се разкърши. Предстоял му някакъв мач.
Самият Фатс не беше никак лош като футболист. Което изненадваше мнозина. Очакваха той да мрази спорта, особено отборните изяви. А той играеше по същия начин, по който и приказваше: умело, с купища финтове, подлъгвайки по-неумелите, възползвайки се и от най-малките шансове, без да се притеснява, ако не успеят.
— Ама той знае ли изобщо да рита?
— Навремето беше много добър. Когато се запознахме, играеше два пъти седмично — каза раздразнено Теса. — Значи, утре, в десет, окей? Ще ти изпера долнището на анцуга.)
Фатс пушеше цигарата и си спомняше пряко волята си за онзи случай. Защо му беше тогава да се съгласи? Днес щеше да откаже най-категорично да участва в шарадата на Гнездото и щеше да се излежава, докато оня престане да врещи. Миналата година обаче все още не знаеше какво значи да си автентичен.
(Тогава излезе от дома заедно с Гнездото, после в продължение на пет минути вървяха, без да обелят дума, усещайки огромната пропаст, която запълваше разстоянието помежду им.
Игрището бе част от „Сейнт Томас“, беше окъпано от слънце и безлюдно. Някакъв приятел гостуваше на Деклън за уикенда, така че се разделиха на две тройки. Приятелчето, което очебийно идолизираше Фатс, попадна в един отбор с него и Гнездото.
Фатс и Гнездото си подаваха топката в мълчание, а в това време Бари — несъмнено най-слабият на терена — неуморно тичаше напред-назад по маркираното с фланелки миниигрище и не спираше да подвиква и да насърчава съотборниците си на своя ярвилски акцент. След като Фъргъс вкара гол, Бари се втурна насреща му за летящ поздрав гърди в гърди, но не улучи нещо синхрона, та в крайна сметка изтресе Фъргъс по ченето с темето си. Двамата се затъркаляха по тревата — Фъргъс хем охкаше, хем се превиваше от смях, а Бари не спираше през сълзи от веселба да му се извинява. Фатс усети, че се е нахилил, но в същия миг чу неуместния тръбящ хохот на Гнездото и намръщено се извърна.
А накрая стигнаха до онзи унизителен, жалък момент, когато, при равен резултат и изтичащо време, Фатс отне топката на Фъргъс, а Гнездото се изцепи:
— Шут, Стю, мойто момче!
„Мойто момче“! Гнездото през живота си не беше ползвал този израз, та и сега прозвуча жалко, кухо и неестествено. Очевидно, се мъчеше да се прави на Бари, да имитира лекотата и непринудеността, с която Бари насърчава синовете си, и изобщо — да впечатли Бари.
Топката излетя като артилерийско гюле от крака на Фатс, но му остана време — преди да тресне Гнездото право по нищо не подозиращото му глупаво лице, преди да натроши очилата му и преди да се появи онази капчица кръв под окото му — да осъзнае собственото си намерение; да си даде сметка, че точно на това се надяваше — да нацели Гнездото по лицето, и че изстреля топката именно с цел възмездие.)
Повече не им се случи да играят заедно футбол. И прокълнатият нещастен експеримент по бащинско-синовна сплотеност бе изоставен, като дузина предшествали го подобни проекти.
А пък аз изобщо не го исках!
Убеден беше, че точно това чу. И че Гнездото именно него имаше предвид. Та нали в неговата стая бяха? За кой друг би говорил Гнездото тъкмо там?
Дреме ми на сайдера, рече си Фатс. Открай време си го знаеше. Но не знаеше друго: откъде се яви този студ, който изпълваше гърдите му?
Върна на мястото му стола, в който се блъсна, когато Гнездото го удари. Автентичната му реакция трябваше да е да отмести майка си настрана и да изтресе един юмрук по физиономията на Гнездото. Да му счупи пак очилата. Да му пусне кръв. И Фатс не можеше да си прости, че не го направи.