Но си има и други начини. От години бе дочувал туй-онуй. И знаеше много повече за жалките страхове на баща си, отколкото те си мислеха.
Пръстите му обаче бяха по-непослушни от всякога. Докато влизаше в сайта на общинския съвет, успя да поръси върху клавиатурата пепел от цигарата. Още преди седмици се бе разтърсил из интернет за ония SQL инжекции и бе открил кода, който Андрю не желаеше да сподели с него. Поогледа форума на съвета, логна се съвсем лесно като „Бети Роситър“, после смени потребителското й име на „Призрака_на_Бари_Феърбрадър“ и започна да пише.
V
Шърли Молисън беше убедена, че съпругът и синът й преувеличават опасността за съвета от ненавременното заличаване на посланията на Призрака. Просто не виждаше с какво те са нещо повече от най-обикновени клюки — нещо, което, поне доколкото й беше известно, все още не се наказва от закона; освен това не можеше да повярва, че законът ще е толкова глупав и неразумен, че да накаже нея заради нещо, написано от друг — та това би било чудовищна неправда. Колкото и да се гордееше с дипломата на Майлс като юрист, беше убедена, че точно тук нещо бърка.
Проверяваше форума дори по-често, отколкото й препоръчваха Майлс и Хауърд, но не защото се притесняваше от правните последствия, а понеже бе убедена, че Призрака на Бари Феърбрадър тепърва ще продължава да громи набелязаните от него поддръжници на „Фийлдс“, а тя държеше да е първата, която ще прочете следващия му постинг. Затова по няколко пъти на ден се отбиваше в бившата стая на Патриша и влизаше в уебстраницата. Понякога, както чистеше с прахосмукачката или белеше картофи, изпитваше кратък прилив на вълнение, зарязваше всичко и хукваше към кабинета, където я чакаше поредното разочарование.
Шърли изпитваше специална, тайна родственост с Призрака. Все пак избрал беше тъкмо нейния сайт, за да разкрие двуличието на Хауърдовите противници, а това според нея й даваше правото да изпитва същата гордост като естествоизпитателя, успял да създаде подходящ хабитат за рядка животинска порода. Но имаше и нещо друго. Шърли се радваше на гнева на Призрака, на свирепостта и безочието му. Гадаеше кой би могъл да е и си представяше мускулест, смътно очертан мъж, застанал зад нея и Хауърд, на тяхна страна, да им проправя път през противниците им, които рухваха под ударите на грозните му истини.
Но нито един пагфърдски мъж не й се струваше достоен за ролята на Призрака; а щеше силно да се разочарова, ако научеше, че е някой изсред познатите й антифийлдци.
— И то, ако наистина е мъж — уточняваше Морийн.
— Правилна забележка — допълваше Хауърд.
— Според мен не може да не е мъж — отговаряше хладнокръвно Шърли.
Така че веднага щом Хауърд замина за кафето в неделя сутринта, Шърли, все още по халат и с чаша чай в ръка, се отправи автоматично към кабинета и влезе в уебсайта.
Фантазиите на заместник-директора на едно училище
От Призрака_на_Бари_Феърбрадър
Остави с треперещи ръце чая, кликна върху постинга и го прочете със зяпнали уста. После хукна към всекидневната, грабна телефона и позвъни в кафето, но номерът беше зает.
Само някакви си пет минути по-късно Парминдер Джаванда, която също си бе създала навика да наглежда по-често от преди форума на съвета, влезе в сайта и видя постинга. И нейната първа реакция, като у Шърли, бе да грабне телефона.
Съпрузите Уол закусваха без сина си, който още спеше горе в стаята си. В мига, в който Теса вдигна, Парминдер прекъсна благовъзпитания й поздрав:
— На уебсайта на съвета има постинг за Колин. В никакъв случай не допускай да го види.
Уплашените очи на Теса се извъртяха към съпруга й, който беше само на метър от слушалката и бе вече успял да чуе всяка казана ясно и отчетливо дума на Парминдер.
— Ще ти звънна по-късно — изрече набързо Теса. — Колин — викна подир мъжа си, като в същото време се мъчеше да нацели вилката, за да остави слушалката. — Чакай, Колин…
Но той беше изскочил от стаята с подскачащата си походка, със стегнатите покрай тялото ръце, та на Теса й се наложи да изприпка, че да го стигне.
— Може би ще е по-добре да не гледаш — заубеждава го, но едрата му кокалеста ръка вече местеше мишката по бюрото. — Или да ти го прочета аз…
Фантазиите на заместник-директора на едно училище