Нямаше го вече. Но Саймън нямаше и най-малката представа, че дължи това на своята съпруга, понеже Рут не смееше да му признае, че се е обаждала на Шърли, дори и по повод на премахването на съобщението. А след като настроението му леко се повиши при тази констатация, Саймън провери дали е още там и постингът за Парминдер, но и него го нямаше.
И тъкмо да затвори браузера, забеляза най-новия постинг, озаглавен: Фантазиите на заместник-директора на едно училище.
Прочете го два пъти, после, при все че беше сам във всекидневната, взе да се смее на глас — с дивашки, тържествуващ смях. Никога не му се беше случвало да разговаря с оня подскачащ дългуч с огромното чело. А и му стана хубаво, като си даде сметка, че в сравнение с него той, Саймън, много леко се е разминал.
Рут влезе с плаха усмивка, зарадвана от смеха на Саймън, който, откакто го бяха уволнили, беше непрекъснато в отвратително настроение.
— На какво се смееш?
— Нали знаеш бащата на Фатс? Оня, заместник-директора, Уол? Ами че той бил най-долен педофил.
Усмивката на Рут се свлече. А тя се приближи и зачете съобщението на екрана.
— Отивам да си взема един душ — обяви развеселено Саймън.
Рут изчака, да е сигурна, че е излязъл от стаята, и едва тогава се опита да се обади на приятелката си Шърли, за да я уведоми за най-новия скандал, но телефонът на Молисънови даваше заето.
Шърли бе успяла най-сетне да се добере до Хауърд в гастронома. Самата тя беше все още по халат, а той крачеше напред-назад в стаичката зад щанда.
— … от колко време се мъча да се свържа…
— Ама тя, Мо, беше на телефона. Я ми го повтори пак, ама бавно.
Шърли му прочете съобщението за Колин отчетливо, като телевизионна говорителка. Но още преди да стигне докрай, той я прекъсна:
— Успя ли да го препишеш това или нещо такова?
— Моля? — запита го тя.
— От екрана ли ми го четеш? Все още ли стои там? Или вече си го снела?
— В момента това се мъча да направя — излъга притеснено Шърли. — Мислех, че ще искаш…
— Веднага го сваляй! За бога, Шърли, нещата вече излизат извън всякакъв контрол… не може да допуснем да се разнасят подобни неща!
— Само си мислех, че можеш…
— Заличи го моментално, а ще го обсъдим, като се прибера! — кресна Хауърд.
Шърли се вбеси: никога досега не бяха си крещели един на друг.
VI
Следващото заседание на общинския съвет — първото след смъртта на Бари — щеше да е ключово в разгарялата се битка по въпроса за „Фийлдс“. Хауърд отказа категорично да отложи гласуването както за бъдещето на клиниката за наркомании „Белчапъл“, така и за желанието на градчето да прехвърли на Ярвил юрисдикцията върху жилищния район.
Поради което Парминдер предложи тримата с Колин и Кей да се срещнат в навечерието на заседанието, за да начертаят стратегията си.
— Доколкото разбирам, Пагфърд няма правото да променя едностранно границите на общината, нали така? — попита Кей.
— Вярно е — каза търпеливо Парминдер (Кей не беше виновна, че е новодошла), — но окръжният съвет е поискал да научи мнението на Пагфърд, при което Хауърд е решен то да съвпадне с неговото лично мнение.
Съвещанието им се провеждаше във всекидневната на семейство Уол, след като Теса бе оказала неусетно влияние върху Колин да покани двете у тях, та да може и тя да слуша. Теса раздаде чашите с вино, сложи на масичката голяма купа с чипс, после седна и се умълча, да слуша как тримата обсъждат.
Чувстваше се изтощена и бясна. Анонимният постинг бе предизвикал един от най-парализиращите му пристъпи на остро безпокойство — толкова остър, че не можа да отиде в училището. Парминдер беше съвсем наясно със състоянието му — именно тя му беше издала болничния лист, — но въпреки всичко го беше включила в тазвечерното предварително съвещание, без сякаш да я е еня с какви пресни изблици на параноя и страдания ще има да се бори Теса през остатъка от вечерта.