— Налице е категорично недоволство от ръководителските методи на Молисън и сподвижниците му — обясняваше Колин с оня приповдигнат, всезнаещ тон, който възприемаше, колчем му се наложеше да се преструва, че не е под властта на страха и параноята. — Имам чувството, че някои хора сериозно се дразнят от начина, по който са монополизирали правото да говорят от името на града. Това впечатление се създаде у мен, докато… как да кажа… търсех подкрепа за кандидатурата си.
Колко мило щеше да е, рече си с горчивина Теса, ако Колин се сещаше от време на време да прибягва и заради мен до тези свои способности да лицемерничи. Някога, много отдавна, се бе зарадвала на възможността да е единственият душеприказчик на Колин, единственото хранилище на ужасите му и единственият му извор на утеха. Но от известно време не намираше в това нищо, което да я ласкае. През нощта я държа будна от два до три и половина, клатеше се напред-назад на ръба на леглото си, стенеше и плачеше, обявяваше, че по-добре ще е да умре, че не може повече, че съжалява, дето се е кандидатирал, и че вече е напълно съсипан…
Чу Фатс да слиза по стълбите и се вцепени, но синът й подмина отворената врата на път към кухнята само с презрителен поглед към Колин, който бе приседнал пред огнището на кожен пуф така, че коленете му стърчаха на нивото на гръдния му кош.
— Кандидатурата на Майлс за овакантения пост може пък да подразни доста хора, дори сред естествените поддръжници на Молисънови — изказа надежда Кей.
— Възможно е — кимна Колин.
Кей се обърна към Парминдер:
— Ти как мислиш: възможно ли е съветът да гласува наистина за изгонване на „Белчапъл“ от сегашната им сграда? Знам, че много хора се дразнят от разхвърляни игли и от навъртащи се наркомани из квартала им, но клиниката е доста отдалечена… така че не би трябвало да е трън в очите на пагфърдци?
— Хауърд и Обри си правят взаимни услуги — поясни Парминдер с обтегнато лице и с тъмнокафяви петна под очите. (Тя е тази, която утре ще трябва да присъства на заседанието на съвета и да се бори с Хауърд Молисън и другарчетата му, без Бари да е до нея да я подкрепя.) — Налага се да правят икономии на окръжно ниво. Ако Хауърд успее да изгони клиниката от сегашната евтина сграда, режийните й ще се увеличат, Фоли ще обяви, че разходите са нараснали, и с това ще оправдае отнемането на финансирането й от страна на окръжния съвет. От своя страна пък Фоли ще направи всичко възможно „Фийлдс“ да бъде върнат на Ярвил.
Уморила се да дава разяснения, Парминдер се изтегли тактично от разговора, като се престори, че разглежда новите книжа за „Белчапъл“, които Кей беше донесла със себе си.
Защо изобщо се занимавам с това?, запита се.
Можеше сега да си седи у дома с Викрам, когото остави да гледа някаква телевизионна комедия с Джасвант и Раджпал. Смехът им я беше подразнил: кога за последно се беше смяла самата тя? От какъв зор седи сега тук и пие това гадно топло вино, бори се за клиника, от която никога няма да има нужда, и за жилищен комплекс, населен с хора, от които, ако ги срещне, вероятно ще се погнуси? Та тя да не е някой Бхай Канхая, дето не прави разлика между душите на нашите и на врага; каква божия светлина я грее нея от Хауърд Молисън? Та нали ще се радва повече, ако Хауърд загуби, отколкото на мисълта, че децата от „Фийлдс“ ще могат и в бъдеще да учат в „Сейнт Томас“, а други жители на „Фийлдс“ — да се преборят с пристрастяването си към дрогата в „Белчапъл“, колкото и тези неща да й се струваха добри, гледани отдалече и отвисоко…
(Макар много добре да знае всъщност защо го върши. Иска да спечели заради Бари. Той й разправяше най-подробно как го записали в „Сейнт Томас“. Как съучениците му го канели у домовете си да си играят, а той, израсналият в каравана с майка си и двамата си братя, се радвал на чистите, уютни жилища по „Хоуп Стрийт“ и изпадал в благоговение пред големите викториански къщи по „Чърч Роу“. Присъствал дори на някакъв рожден ден в къщата с кравешката физиономия, която впоследствие закупил и където отгледал четирите си деца.
Точно тогава се влюбил в Пагфърд — в реката и полята му и в солидните му тухлени сгради. И си мечтаел да си има градинка, в която да си играе, дърво, на което да му вържат люлка, и да е заобиколен от зелена шир. Събирал конски кестени и ги носел обратно във „Фийлдс“. След като завършил като отличник на випуска си „Сейнт Томас“, станал първият човек в рода им, приет да учи в университет.