Любов и омраза, мислеше си Парминдер, уплашена донякъде от собствената си откровеност. Затова съм тук, заради любовта и омразата…)
Прелисти на нова страница и се престори, че се съсредоточава върху съдържанието. А Кей се зарадва, че лекарката така внимателно преглежда онова, което й беше донесла, понеже го бе събрала с цената на много време и размисъл. И не можеше да си представи, че прочел донесените от нея документи човек може да не се убеди в необходимостта клиниката „Белчапъл“ да остане там, където е.
Но при цялото изобилие от статистически данни, анонимни свидетелства и разкази от първо лице, Кей реално свързваше клиниката с едно конкретно лице на пациент: Тери Уидън. У Тери се наблюдаваше определена промяна, Кей я усещаше и едновременно се и гордееше, и боеше. Тери проявяваше слаби проблясъци на пробуждащо се наново чувство за контрол върху живота си. Напоследък на два пъти каза на Кей: „Няма да ми вземат Роби. Няма да им го дам“, и това не бяха никакви безсилни приказки против съдбата, а израз на твърдо намерение.
— Вче’а го заведох в детската — каза един ден на Кей, която допусна грешката да изглежда удивена. — К’во толко ми се чудиш ма? Ти к’во мислиш, че до една г’адина ли не мога да го заведа, да ти еба майката?
Затръшнеха ли обаче вратата на „Белчапъл“ под носа на Тери, сто на сто ще разбият деликатната структура, която се мъчеха да изградят върху руините на живота й, мислеше си Кей. Тери изпитваше някак в червата си страх от Пагфърд, който Кей не проумяваше.
— М’азя го това шибано място — каза веднъж, когато Кей случайно спомена името на градчето.
Кей нямаше понятие от миналата връзка на Тери с градчето, освен това, че покойната й баба живяла там, но се притесняваше, че ако на Тери ще й се налага да ходи дотам всяка седмица за метадона си, самоконтролът й ще рухне, а заедно с него — и крехката нова семейна сигурност.
Междувременно Колин бе поел щафетата от Парминдер и вече разясняваше историята на „Фийлдс“; Кей кимаше от учтивост, казваше периодически „Ммм“, но мислите й бяха съвсем далече.
А Колин беше дълбоко поласкан от начина, по който привлекателната млада дама поглъщаше всяка негова дума. В момента се чувстваше по-добре от всеки друг момент, откакто бе прочел онзи отвратителен постинг, който вече го нямаше на уебсайта. Не го уволниха. Пред дома му не се събра гневна тълпа. Не се чу или видя нито един призив — нито на уебсайта на пагфърдския съвет, нито другаде из интернет (няколко пъти пуска търсачката на Гугъл) — да бъде арестуван или хвърлен зад решетките.
Фатс се върна покрай вратата, кусайки кисело мляко. Хвърли поглед в стаята и за миг срещна погледа на Колин. При което Колин моментално загуби нишката на мисълта си.
— … та… да, най-общо казано, това е — завърши неловко.
Потърси успокояващия поглед на Теса, но тя се беше заплеснала нанякъде. Което го жегна: редно беше все пак Теса да се зарадва, че настроението му толкова се е повишило, че се е самоовладял след мъчителната безсънна нощ. Някакви ужасни приливи на ужас разбъркваха стомаха му, но за сметка на това пък черпеше доста утеха от присъствието на другата несретница и изкупителна жертва, Парминдер, и от съчувственото внимание на привлекателната служителка от „Социални грижи“.
За разлика от Кей, Теса изслуша дума по дума всичко казано от Колин относно правото на „Фийлдс“ да остане част от Пагфърд. Но имаше усещането, че словата му не са подплатени с убеждение. Той просто си налагаше да вярва онова, което беше вярвал и Бари, и копнееше да срази Молисънови, понеже и Бари се бе стремял към същото. За разлика от Бари, Колин не си падаше никак по Кристъл Уидън, което му подсказваше, че вероятно недовижда нещо у нея. Теса усещаше прекрасно каква странна смесица от арогантност и смиреност, от непоколебими убеждения и несигурност представлява съпругът й.
Обаче и тримата абсолютно се самозаблуждават, мислеше си Теса и ги наблюдаваше как проучват графиката, която Парминдер беше измъкнала от книжата на Кей. Внушават си, че с няколко листа статистически данни ще обърнат руслото на шейсетгодишния поток от гняв и омраза. А нито един от тях не може да се сравнява изобщо с Бари. Понеже самият той бе жив пример за онова, което те предлагат на теория: развитие посредством просвета от нищета към заможност, от безсилие и зависимост към положението на силно допринасящ към обществото негов член. Нима не се виждат колко безнадеждни са като пропагандатори в сравнение с покойника?