— Добре — отвърна и издуха дима настрани от красивото лице на Гая.
От известно време тримата ги свързваше нещо, което си беше само тяхно. Двата уикенда, през които се трудеха в кафето, бяха създали помежду им крехка връзка. Вече знаеха дежурните лафове на Хауърд и бяха преживели неприличното любопитство на Морийн по отношение на домашния им бит; бяха се подхилквали помежду си по повод сбръчканите й колене под възкъсата сервитьорска поличка и като търговци в далечни земи си бяха разменяли златни зрънца лични сведения: момичетата вече знаеха, че бащата на Андрю е уволнен; Андрю и Сухвиндер знаеха, че Гая пести надницата си за билет с влака до Хакни, а той и Гая знаеха, че майката на Сухвиндер никак не одобрява работата на дъщеря си при Хауърд Молисън.
— Къде е приятелчето ти Фатс? — попита Гая, след като тримата влязоха в крачка.
— Де да го знам. Не съм го виждал.
— Не е голяма загуба — рече Гая. — По колко на ден пушиш?
— Не ги броя — отвърна Андрю, ликуващ, че е предизвикал интереса й. — Искаш ли една?
— Не. Мразя цигарите.
При което той мигновено се запита дали омразата й се простира и върху целуването с пушачи. Ниъх Феърбрадър не се оплака, когато навря език в устата й по време на училищната дискотека.
— Марко не пуши ли? — попита Сухвиндер.
— Хич. Постоянно поддържа форма — отговори Гая.
Андрю вече се беше почти примирил с мисълта за Марко де Лука. Но и това, че Гая се бе отдала, така да се каже, на някаква вярност извън Пагфърд, също си имаше своите предимства. Снимките на двама им на страницата й във фейсбук бяха изгубили първоначалната си острота. А и надали бе единствено плод на самозалъгването му впечатлението, че посланията, които Гая и Марко си разменяха, ставаха все по-редки и по-хладни. Нямаше начин да знае какво си говорят по телефона или електронната поща, но беше убеден, че при споменаване на името на Марко Гая добиваше унил вид.
— Ха! Ето го и него! — рече Гая.
Появилият се пред очите им обаче не беше хубавецът Марко, а Фатс Уол, който разговаряше в Дейн Тъли пред магазинчето за вестници.
Сухвиндер наби спирачки, но Гая я сграбчи под лакътя.
— Имаш правото да ходиш, където си искаш — каза и леко я дръпна, а пъстрите й зелени очи се свиха с приближаването им към пушещите Фатс и Дейн.
— Здрасти, Арф — провикна се Фатс, като ги видя, че идват.
— Фатс — каза Андрю.
И в желанието си да предотврати конфликт и най-вече да не позволи на Фатс да тероризира Сухвиндер в присъствието на Гая, Андрю го запита:
— Ти получи ли ми текста?
— Кой текст? — не можа да се сети Фатс. — А, оня за Сай ли? И к’во сега, ще се махаш, а?
Изрече го с едно пренебрежително безразличие, което Андрю можеше да си обясни единствено с присъствието на Дейн Тъли.
— Ами май да.
— Къде ще ходиш? — попита Гая.
— На баща ми са му предложили работа в Рединг — каза Андрю.
— Ха! Че то и моят баща там живее! — възкликна изненадано Гая. — Така че ще може да се виждаме, като му отида на гости. А пък ако знаеш какъв фестивал правят! Искаш ли сандвич, Сукс?
Андрю така се втрещи от непредизвиканото й предложение да се срещат в бъдеще, че не му остана време да събере мислите си и да изкаже съгласието си, преди тя да влезе в магазинчето. За миг и мръсната автобусна спирка, и магазинчето за вестници, та дори и Дейн Тъли с всичките му татуси, раздърпаната тениска и долнището от анцуг заизлъчваха някакво небесно сияние.
— Ами хубаво — рече Фатс. — Аз отивам да си гледам работата.
Дейн се изхили. А Фатс се отдалечи с плавните си крачки, без да позволи на Андрю да каже каквото и да било или да предложи да тръгне с него.
А Фатс беше сигурен, че Андрю ще се озадачи и обиди на безразличието му, и всъщност се зарадва. Но изобщо не се запита на какво точно се радва и защо от няколко дни насам бе обзет от някакъв стремеж да причинява болка на всички околни. От известно време бе стигнал до извода, че не е автентично да се съмняваш в собствените си подбуди — а това усъвършенстване на личната му философия я правеше много по-лесна за следване.
На влизане във „Фийлдс“ Фатс се сети за случилото се у тях предната вечер, когато майка му влезе в стаята му за пръв път, след като Гнездото го беше ударил.