Кристъл бе създала колажа предния ден, в подражание на една от стените в стаята на Ники. Предвид идването на Фатс се беше постарала да направи стаята си по-гостоприемна. Пуснала беше тънките пердета, които придаваха синкав оттенък на слънчевата светлина.
— Дай една цигара, че умирам — рече.
Запали й я. Видя му се по-изнервена от всеки друг път; по я харесваше, когато се правеше на нахакана и обиграна.
— Нямаме много време — каза му и с цигара в устата взе да се съблича. — Майка ми ще се прибере.
— Да бе, тя нали е в „Белчапъл“? — рече Фатс, мъчейки се някак си да втвърди онази Кристъл в съзнанието си.
— Ъхъ. — Кристъл седна на матрака и взе да изува долнището на анцуга си.
— А какво ще стане, ако я закрият? — попита Фатс и засъблича блейзъра си. — Чух да говорят нещо.
— Не знам — отговори Кристъл, но всъщност много се боеше. Волята на майка й — крехка и уязвима като новоизлюпено пиленце — можеше да рухне и пред най-незначителната провокация.
Останала беше по бельо. Фатс си събуваше обувките, когато мярна нещо току до купчинката с дрехите й — отворена пластмасова кутийка за бижута, а в нея — сгушил се познат ръчен часовник.
— Ха! Този не е ли на майка ми? — попита изненадано.
— Кое? — паникьоса се Кристъл. — Не е — излъга. — От Баба Кат ми е. Недей…!
Той обаче вече го беше извадил от кутийката.
— Нейният е! — рече. Позна го по каишката.
— Казвам ти, че не е, да му еба майката!
И изпадна в ужас. Почти беше забравила, че е краден, не помнеше откъде го има. Фатс мълчеше, а това никак не й харесваше.
Часовникът в ръката на Фатс хем го предизвикваше, хем го укоряваше. Представи си в бърза последователност как излиза и нехайно го пуска в джоба си, или как го връща на Кристъл и вдига рамене.
— Мой си е — каза тя.
Нямаше никакво желание да играе ролята на полицай. Искаше да е нарушител на закона. Но щом си спомни, че часовникът бе подарък на майка му от Гнездото, й го върна, само и само тя да продължи да се разсъблича. С пламнало лице Кристъл си свали сутиена и гащите и се пъхна чисто гола под юргана.
Фатс се приближи по боксерки, с опакован презерватив в ръка.
— Махни го това нещо — рече прегракнало Кристъл. — Вече вземам хапчета.
— Наистина ли?
Тя се отмести да му направи място върху матрака. Фатс се мушна под юргана.
Докато смъкваше боксерките си, се запита дали тя не го лъже и за хапчетата, както го беше излъгала за часовника. Но и на него от известно време му се щеше да опита как е без презерватив.
— Хайде — прошепна му тя, дръпна станиоловото квадратче от пръстите му и го метна върху захвърления на пода блейзър.
Фатс си представи как Кристъл забременява от него и какви физиономии ще направят Теса и Гнездото, като научат. Ще си има дете във „Фийлдс“ — плът от плътта му и кръв от кръвта му. Поне в това отношение ще се представи по-добре от Гнездото.
Качи се отгоре й; така става, рече си, това е истинският живот.
VIII
В шест и половина същата вечер Хауърд и Шърли Молисън влязоха в Пагфърдската черковна зала. Шърли носеше куп листове, а от врата на Хауърд висеше церемониалната председателска верига, украсена със синьо-белия герб на Пагфърд.
Подовите дъски скърцаха под масивното му тяло, отправило се към челото на изпонадраните маси, които го очакваха подредени една до друга. Хауърд обичаше тази зала почти толкова, колкото и собствения си гастроном. Във вторник я ползваха скаутките, а сряда — женското дружество. Беше приютявала под покрива си разпродажби на стари вещи и тържества по случай разни юбилеи на кралското семейство, сватби и панихиди и пазеше уханието на всички тези събития: мухлясали дрехи и самовари за кафе, призраци на домашни кексове и студени колбаси; прах и човешки тела; но най-вече — вехто дърво и камък. От гредите на дебели черни шнурове висяха полилеи от кована мед, а в кухнята се влизаше през резбовани врати от солиден махагон.
Шърли щъкаше насам-натам и слагаше листове по масите. Обожаваше заседанията на съвета. Освен дето изпитваше гордост и радост, като слушаше как Хауърд ги ръководи, отчиташе и факта, че Морийн няма как да присъства; и тъй като нямаше никаква официална роля, налагаше й се да се задоволява с трохичките, които Шърли благоволяваше да сподели с нея.