— Призрака на Бари Феърбрадър — подхвърли им Хауърд под сурдинка и внимателно се настани на пластмасовия стол (един вече беше поддал под килограмите му на по-предишното заседание). — И „Белчапъл“. А, ето го и Тони! — провикна се, та Обри чак подскочи. — Влизай, Тони, заповядай. Предлагам да изчакаме още две минути за Хенри и Шийла, а?
Тихите разговори около масата бяха малко по-приглушени от друг път. Алисън Дженкинс вече записваше нещо в бележника си. Всичко е заради оня проклет Феърбрадър, мина му през ума на Хауърд. Той обичаше да кани журналисти. И за част от секундата Хауърд се улови, че си мисли за Бари и за Призрака като за един и същ човек — раздорник и приживе, и в смъртта.
И Парминдер, подобно на Шърли, пристигна за заседанието с куп материали, захлупени сега отгоре с дневния ред, който тя се правеше, че чете, за да не й се налага да разговаря с околните. А всъщност си мислеше за седналата почти право зад нея жена. В „Ярвил енд Дистрикт Газет“ вече бяха писали за припадъка на Катерин Уидън и за оплакванията на семейството й от нейния джипи. Парминдер не беше спомената поименно, но журналистката несъмнено знаеше коя е. А не беше изключено Алисън да е чула и за анонимния постинг по адрес на Парминдер на уебсайта на общинския съвет.
Успокой се. Почваш да приличаш на Колин.
Хауърд отбеляза отсъстващите и попита дали има корекции по протокола от предишното заседание, но Парминдер едва го чуваше през шума от собственото й сърцебиене в ушите й.
— Така. А сега, ако няма възражения — обяви Хауърд, — пристъпваме към точка осма и точка девета от дневния ред не за друго, а понеже окръжният съветник Фоли има какво да каже и по двата въпроса, а няма възможност да остане за много дълго…
— Само до осем и половина — допълни Обри и погледна часовника си.
— … Така че, ако няма възражения — няма, нали? — имаш думата, Обри.
Обри изложи позицията си просто и без емоции. Предстояло преразглеждане на административните граници и за пръв път се появили желания и извън Пагфърд за връщането на „Фийлдс“ към Ярвил. Онези, които целели да прибавят нови важни гласове към антиконсервативната опозиция в Ярвил, смятали, че си заслужавало в това отношение да се поемат от Пагфърд сравнително дребните разходи по комплекса, отколкото да оставят тези гласове в Пагфърд, където консерваторите, така или иначе, управлявали несменно от 50-те години насам. А и всичко това можело да стане под предлог, че се извършва опростяване и усъвършенстване на управлението на района: поначало Ярвил и сега предоставял повечето комунални услуги в него.
В заключение Обри заяви, че ако Пагфърд реши наистина да се откаже от комплекса, трябвало да изяви тази своя воля в ясна и недвусмислена декларация до окръжния съвет.
— … Едно хубаво, ясно послание от ваша страна — каза, — смятам, че този път ще…
— Досега нямаше полза — обади се някакъв фермер и неколцина души измърмориха, че е прав.
— Да, Джон, но сега за пръв път ни приканват да заявим официално становището си — намеси се Хауърд.
— А не е ли редно да решим първо какво е това наше становище, преди да сме го обявили на всеослушание? — попита с леден тон Парминдер.
— Хубаво — рече невъзмутимо Хауърд. — Искаш ли първа думата, доктор Джаванда?
— Не знам колко от вас са чели статията на Бари в „Газет“ — подхвана Парминдер. Всички лица бяха извърнати към нея, а тя в това време се мъчеше да не мисли нито за анонимния постинг, нито за седналата зад гърба й журналистка. — Според мен там е изложено най-убедително защо „Фийлдс“ трябва да остане част от Пагфърд.
И Парминдер забеляза как записващата делово Шърли хвърли лека усмивка на химикалката си.
— Да бе, като ни убеждава колко полезно щяло да е за такива като Кристъл Уидън — обади се от края на масата възрастна жена, на име Бети, която Парминдер поначало ненавиждаше.
— Като ни напомня, че обитателите на „Фийлдс“ са част от нашето общество — отвърна.
— Те обаче смятат себе си за ярвилци — подхвърли фермерът. — Открай време.
— Доколкото си спомням — продължи Бети, — точно тая Кристъл Уидън блъсна някакво дете в реката по време на излет.
— Не е вярно — ядоса се Парминдер. — Дъщеря ми е била там… две момчета се сбили… но така или иначе…
— Аз пък чух, че Кристъл Уидън била виновна — настоя Бети.