— Значи, си чула погрешно — каза Парминдер; само че не го каза, ами го извика.
И шокира всички. Шокира и себе си. Ехото заотскача от старите зидове. Парминдер едва успя да преглътне; остана с наведена глава, вперила очи в дневния ред, и дочу някъде отдалече гласа на Джон:
— Бари по-добре за себе си да беше писал, а не за момичето. Той поне има голяма полза от „Сейнт Томас“.
— Лошото е — намеси се друга жена, — че покрай всеки Бари излизат и куп нехранимайковци.
— В крайна сметка това са си хора от Ярвил — обади се мъж. — И мястото им е в Ярвил.
— Това не е вярно — каза умишлено тихо Парминдер, но всички млъкнаха в очакване тя пак да повиши глас. — Изобщо не е вярно. Погледнете въпросното семейство Уидън. Точно това е искал да каже Бари: че живеят в Пагфърд от години, но…
— Но се преместиха в Ярвил! — заяви Бети.
— Понеже тук не е имало свободни жилища — оспори я Парминдер, борейки се да овладее нервите си. — Защото никой от вас не е искал в покрайнините на градчето да се строят нови жилищни сгради.
— Извинявай, ама ти тогава още не живееше тук — рече с поруменяло лице Бети и демонстративно отмести поглед от Парминдер. — Изобщо не ти е ясна историята.
Започнаха се общи приказки: заседанието се разби на няколко отделни разговора, които Парминдер изобщо не успя да проследи. Нещо я бе стиснало за гърлото и не смееше да погледне никого в очите.
— Да гласуваме в такъв случай — прогърмя предложението на Хауърд и всички около масата се умълчаха. — Моля онези, които са съгласни да уведомим окръжния съвет, че Пагфърд с удоволствие приема преразглеждането на общинските граници с цел извеждането на „Фийлдс“ от наша юрисдикция, да гласуват.
Парминдер стискаше юмруци в скута си, забила ноктите и на двете си ръце във възглавничките на дланите. Чу шумоленето на ръкави около себе си.
— Чудесно! — обяви Хауърд, а веселият му глас отекна тържествуващо от гредореда. — Ами ние с Тони и Хелън ще съставим черновата и ще я разпратим до всички, после ще я внесем. Чудесно!
Двама-трима от съветниците изръкопляскаха. Зрението на Парминдер се замъгли и тя стисна очи. Дневният ред заплава напред-назад и излезе от фокус. Тишината продължи толкова дълго, че накрая тя не удържа и вдигна глава: вълнението на Хауърд го бе принудило да прибегне до инхалатора си и повечето съветници го наблюдаваха тревожно.
— Дотук добре — изхриптя зачервеният и сияещ Хауърд и прибра инхалатора. — Така че, ако няма желаещи да допълнят нещо… — и направи недоловима пауза — преминаваме към точка девета: „Белчапъл“. И по този въпрос Обри има какво да ни каже.
Бари нямаше никога да допусне това да стане. Щеше да спори. Щеше да разсмее Джон и да го убеди да гласува за нас. Наистина трябваше да пише за себе си, а не за Кристъл… Не оправдах доверието му.
— Благодаря, Хауърд — каза Обри.
Кръвта блъскаше в ушите на Парминдер, а ноктите й се забиваха все по-дълбоко в дланите.
— Както ви е известно, на окръжно ниво сме принудени да предприемем изключително сериозни мерки за икономия…
Беше влюбена в мен и очите и я издаваха всеки път щом ме погледнеше…
— … и един от поставените под лупа обекти е този в „Белчапъл“ — продължаваше Обри. — Затова ми се стори, че следва да повдигна тук въпроса, тъй като, както знаете, сградата е общински имот…
— … А срокът за наемането й почти е изтекъл — добави Хауърд. — Което си е вярно.
— Но пък не съм чул някой да е проявил интерес към тази стара сграда — намеси се един пенсиониран счетоводител от другия край на масата. — И доколкото знам, имотът е в доста занемарено състояние.
— О, сто на сто ще намерим друг наемател — заяви най-спокойно Хауърд, — но не там е работата. Въпросът е дали смятаме, че клиниката е полезна…
— Въпросът изобщо не е в това — засече го Парминдер. — Не е работа на общинския съвет да преценява доколко полезна е тази клиника. Ние не финансираме дейността й. Така че не носим отговорност за нея.
— Но сме собственици на сградата — каза Хауърд, все така усмихнат, все така учтив. — И е напълно естествено да искаме да разгледаме…
— В случай че ще разглеждаме сведения за дейността на клиниката, смятам, че е много важно да си съставим балансирана представа — рече Парминдер.
— Много извинявай, доктор Джаванда — запримигва насреща й Шърли, — но би ли била така добра да не прекъсваш председателстващия? Много трудно се води протокол, ако взаимно се прекъсваме. Ох, ето че и аз те прекъснах — добави с усмивка. — Прощавай!