— Предполагам, че общината държи да получава и в бъдеще доход от сградата — продължи Парминдер, без да обърне внимание на Шърли. — Но, доколкото ми е известно, друг възможен наемател не се е явил. Което ме кара да се запитам: за какво тогава се занимаваме изобщо с прекратяването на наемните отношения с клиниката?
— Защото не ги лекуват — обади се Бети. — Само им дават още дрога. Много ще се радвам, ако се махнат.
— На ниво окръжен съвет сме изправени пред някои доста трудни решения — съобщи Фоли. — Правителството си е поставило за цел да намали разходите за местно самоуправление с над един милиард. Така че не ще можем и в бъдеще да предлагаме всички услуги, които сме предлагали досега. Това е положението.
Парминдер страшно се дразнеше от начина, по който колегите й съветници се държаха пред Фоли — как попиваха плътния му модулиран глас и кимаха леко, докато го слушат. Много добре знаеше, че са й измислили и прякор: Бръмбезспир.
— Според наличните изследвания, по време на стопанска криза нелегалната употреба на наркотици нараства — каза.
— Но това си е личен техен избор — не отстъпваше Бети. — Никой не ги кара насила да се дрогират.
И се огледа да види кой я подкрепя. А Шърли й се усмихна.
— Изправени сме пред ред трудни решения — повтори Обри.
— При което сте седнали двамката с Хауърд — пресече го Парминдер — и сте решили да се отървете от клиниката, като я изхвърлите от сградата.
— Сигурно има и по-ефикасни начини за изразходване на средства, отколкото за една тайфа престъпници — обади се и счетоводителят.
— Аз лично бих им отнела и всички социални помощи — каза Бети.
— Просто ме поканиха на заседанието ви, за да ви запозная с онова, което става на окръжно ниво, доктор Джаванда — изрече спокойно Обри. — Само толкова.
— Хелън! — избоботи Хауърд и посочи друга съветничка, която от една минута вдигаше ръка да се изкаже.
Но Парминдер изобщо не чу какво говори тя. Съвсем беше забравила за купчината листове под дневния ред, които бяха коствали толкова много време на Кей Бодън: всичките там статистики, профили на успешни лечения и обяснения за ползата от метадона в сравнение с хероина; изследванията за финансовата и обществената цена на хероиновата наркомания. Всичко наоколо й като че леко се втечни и стана по-нереално; и усети, че ще избухне така, както през живота си не беше избухвала, но нямаше място нито за съжаление, нито за предотвратяване — за нищо, освен да наблюдава самата експлозия; станало беше късно, прекалено късно…
— … смятат, че обществото им е длъжно — казваше Обри Фоли. — А не са работили дори един ден през живота си.
— Да не говорим — допълни го Хауърд, — че проблемът има всъщност едно съвсем просто решение: да спрат да приемат дрогата.
И се извърна с помирителна усмивка към Парминдер:
— Наркотична абстиненция, или както му викат там — „колд търки“, нали така, доктор Джаванда?
— А, значи, ти смяташ, че те са длъжни да поемат сами отговорността за своето пристрастяване и да променят поведението си, така ли? — попита Парминдер.
— Най-кратко казано — да.
— За да не принуждават държавата да харчи повече пари по тях.
— Точно…
— А ти, Хауърд Молисън — повиши глас Парминдер, погълната от тихото изригване, — даваш ли си сметка колко десетки хиляди лири струваш ти на системата за здравеопазване само защото не можеш да спреш да се тъпчеш?
От врата на Хауърд към бузите му тръгна мощно виненочервено петно.
— Имаш ли представа колко е похарчено за твоя байпас, за твоите лекарства, за дългия ти болничен престой? Плюс всичките ти ходения по докторите да се занимават с твоята астма, с кръвното ти и с гадните ти кожни обриви, всички те също така причинени от отказа ти да намалиш собственото си тегло?
Гласът на Парминдер премина в писък, други съветници взеха да се обаждат в защита на Хауърд; Шърли скочи на крака; а Парминдер не спираше да крещи и да събира книжата, които някак си се бяха разпилели от жестикулирането й.
— Ами къде ти е поверителността на данните на пациента? — викаше насреща й Шърли. — Безобразие! Пълно безобразие!
Още с излизането си през вратата, Парминдер чу през ядните си хлипове как Бети настоява да бъде незабавно изключена от съвета; почти на бегом се изнесе от залата, давайки си сметка, че стореното от нея е истински катаклизъм, и с единственото желание да бъде погълната от мрака и да изчезне завинаги.