— От окръжния съвет — каза Хауърд на Морийн — получих имейл с куп въпроси по отношение на уебсайта ни. Искат да знаят какви стъпки сме предприели срещу клеветническите коментари. Смятат, че защитата на сайта била много слаба.
Шърли обаче долови в думите му и лично порицание и бе принудена да заяви студено:
— Вече ти казах, Хауърд — направила съм всичко необходимо.
Предния ден, докато Хауърд беше на работа, дойде племенникът на едни приятели на Хауърд и Шърли, който бе стигнал до средата на следването си по компютърна техника. И препоръча на Шърли да закрият лесния за хакване уебсайт, да докарат „някой, който ги разбира тия работи“, и да създадат нов.
Шърли едва успяваше да схване по една дума от всеки десет технически термина, с които я заливаше младежът. Известно й бе, че да „хакваш“, означава да влезеш незаконно в даден сайт, но когато студентът престана да я дави в специализирания си жаргон, тя остана с погрешното впечатление, че Призрака е успял някак си да се добере до чужди пароли, най-вече посредством уж небрежно задавани коварни въпроси в разговор с тези хора.
В резултат на което Шърли разпрати имейли до всички с нареждане да си сменят паролите и в никакъв случай да не споделят новата с когото и да било. Точно това имаше предвид, когато каза: „Направила съм всичко необходимо“.
Нищо обаче не предприе по отношение на затварянето на сайта, на който бе хранител и уредник, нито спомена нещо по този повод на Хауърд. Боеше се, че ако създадат нов сайт с всичките му там мерки за сигурност, които умният младеж предлагаше, той щеше да се окаже прекалено сложен за нейните управленски и технически умения. Тя и сега беше стигнала до границите на своите възможности, но беше решена да не изпуска администраторския пост.
— Ако изберат Майлс… — подхвана Шърли.
Но Морийн я прекъсна с плътния си глас:
— Да се надяваме, че всичките тези неприятности не са се отразили зле на шансовете му. Дано не причинят някоя ответна реакция срещу него.
— Хората много добре знаят, че Майлс няма нищо общо с тези неща — изрече ледено Шърли.
— Мислиш ли? — попита Морийн, а Шърли направо усети, че я мрази. Как смее тая да седи във всекидневната й, че и да й противоречи? А на всичко отгоре и Хауърд кимаше, че е съгласен с Морийн.
— И мен тъкмо това ме притеснява — каза той, — а Майлс сега ни е по-нужен от всякога. За да възвърнем на съвета определена сплотеност. Понеже, след като Бръмбезспир каза, каквото имаше да казва, и след всичкия шум, който се вдигна, ние дори не гласувахме по въпроса за „Белчапъл“. Майлс страшно ни трябва.
Шърли обаче бе вече напуснала стаята в знак на безмълвен протест против това, че Хауърд бе взел страната на Морийн. Зае се с чаените чаши в кухнята, но вътрешно беснееше и се питаше дали да не сложи прибори само за двама, та Морийн да получи намека, който така яко заслужава.
Но в душата си Шърли продължаваше да изпитва единствено непокорен възторг спрямо Призрака. Обвиненията му бяха разкрили истината за хора, които не й бяха симпатични и които мразеше — хора вредители, опърничави хора. И беше убедена, че пагфърдските избиратели ще споделят нейния начин на мислене и ще гласуват за Майлс, а не за онзи отвратителен човек Колин Уол.
— Кога ще ходим да гласуваме? — попита Шърли Хауърд на влизане с подрънкващата табла прибори за чай, като подчертано пренебрегна Морийн (все пак на бюлетината ще сложат знак срещу името на своя си син, я).
И страшно се подразни, когато Хауърд предложи и тримата да отидели, след като затворят магазина и кафето.
Майлс Молисън бе не по-малко притеснен от баща си да не би безпрецедентната мрачна атмосфера, предшестваща плануваното за идния ден гласуване, да помрачи шансовете му за победа. Рано сутринта влезе в магазинчето за вестници на площада и успя да долови късче от разговора между жената зад щанда и възрастния й клиент.
— … Той, Молисън, открай време се мисли за крал на Пагфърд — разправяше старецът, без да усети вдървената физиономия на продавачката. — А пък аз харесвах Бари Феърбрадър. Обаче — трагедия. Жива трагедия. А момчето на Молисън също го знам: състави ни завещанията. Но ми се стори доста самодоволен.
При тези думи Майлс не посмя да се обади, а се изсули от магазинчето, поруменял като някое учениче. И се запита дали пък дядката не е авторът на онова анонимно писмо. Създаденото за собственото му удобство внушение, че е масово харесван, се разтърси из основи, при което Майлс взе да си въобразява как ли ще се чувства, ако на следващия ден никой не гласува за него.