Вечерта, както се събличаше да си легне, се загледа в отражението на безмълвната му съпруга в огледалото на тоалетката й. От доста дни Саманта се изказваше единствено със сарказъм при всяко споменаване на изборите. Точно тази вечер малко утеха, малко нежност нямаше да му се отразят никак зле. Освен дето му се и ебеше. И то от сума ти време. Ако погледнеше назад, май от нощта, преди да се гътне Бари Феърбрадър. Тогава тя бе леко подпийнала. Напоследък доста често й се налагаше да подпийва преди такива случаи.
— Как върви бизнесът? — попита, загледан в огледалото как тя си разкопчава сутиена.
Саманта не му отговори веднага. Заразтрива дълбоките червени следи, които впитият сутиен бе оставил по кожата под мишниците й, после, без да го погледне, му отвърна:
— Честно казано, и аз исках да си поговорим по този въпрос.
Каза го обаче с огромна неохота. От няколко седмици се мъчеше да избегне този разговор.
— Рой е на мнение, че ще трябва да закрия магазина. Нещата нещо не вървят.
Ако Майлс научеше колко зле вървят всъщност нещата, направо щеше да изпадне в шок.
Понеже и самата тя остана шокирана, когато счетоводителят й изложи положението в най-откровени краски. Тя хем го знаеше, хем се правеше, че не го знае. Странно как мозъкът ти съзнава нещо, което сърцето ти отказва да приеме.
— О — рече Майлс. — Но уебсайтът ще си остане, нали?
— Ъхъ — каза тя. — Уебсайта ще го има.
— Е, и така се ядва — каза утешително Майлс. Замълча за минута, в памет на обозепочившия магазин. После попита: — Случайно да си чела „Газет“ днес?
Тя се пресегна да извади нощницата изпод възглавницата си, с което му предложи приятен изглед към гърдите си. Сексът категорично щеше да го отпусне.
— Много жалко, Сам — каза и се присламчи към нея по леглото, после я зачака да си облече нощницата, преди да я обгърне с две ръце. — За магазина. Симпатично местенце беше. Пък и толкова отдавна го имаш… трябва да са поне десет години, нали?
— Четиринайсет — поправи го Саманта.
Съвсем ясно й беше какво иска той. Беше й на езика да му каже да върви и сам да си го начука, а тя да се оттегли в свободната стая, но това щеше да предизвика разправия и лоша атмосфера, а от всичко на света в момента най-много желаеше да тръгне след два дни за Лондон с Либи, облекли тениските, които беше купила за двете, и да прекара цяла вечер в непосредствена близост до Джейк и бандата му. Тази екскурзия съставляваше цялостната сума от текущото щастие на Саманта. Освен това сексът вероятно би посмекчил нарастващото раздразнение на Майлс от отсъствието й от празненството за рождения ден на Хауърд.
Хубаво, в такъв случай нека я прегръща и целува. Затвори очи, качи се отгоре му и си въобрази, че язди Джейк по безлюден бял плаж — тя на деветнайсет, а той на двайсет и една. И стигна до оргазъм в мига, в който си представи как Майлс ги наблюдава, бесен, с бинокъл от далечно водно колело.
X
В девет сутринта в деня на изборите за овакантения от Бари пост Парминдер излезе от „Старият дом на свещеника“ и се упъти по „Чърч Роу“ към дома на семейство Уол. Почука на вратата и изчака търпеливо появата на Колин.
Около кървясалите му очи и под скулите му личаха плътни сенки; кожата му сякаш бе изтъняла, а дрехите му — уголемили. Той и досега не се беше върнал на работа. Вестта, че Парминдер е обявила с крясъци на обществено място поверителни медицински сведения за Хауърд, се беше отразила отрицателно на колебливото му възстановяване; трудно можеше човек да повярва, че допреди няколко вечери е съществувал един съвсем друг Колин — седнал на коженото пуфче и преструващ се на убеден в победата си.
— Всичко ли е наред? — попита я и предпазливо затвори вратата зад нея.
— Няма проблем — отвърна му. — Просто си мислех, че би желал да ме придружиш до Черковната зала, за да гласуваме.
— Аз… не — успя да промълви едва-едва. — Извинявай.
— Знам какво ти е, Колин — каза с тих, притеснен глас Парминдер. — Но ако не гласуваш, това ще е равносилно на тяхна победа. А аз няма да допусна да ни победят. Отивам и пускам гласа си за теб, а освен това настоявам и ти да дойдеш с мен.
На практика Парминдер беше временно отстранена от работа. Молисънови бяха подали оплаквания до всички професионални организации, на които намериха адресите, така че доктор Крофърд се принуди да я помоли известно време да не се явява в клиниката. За своя най-голяма изненада, Парминдер усещаше едно особено чувство на свобода.