Саманта влезе в кабинката и със завързания на връвчица молив в ръка впери поглед в двете имена: Майлс Молисън и Колин Уол. След което нервно надраска „Мразя проклетия ви Пагфърд“ през бюлетината, сгъна я на две, отиде до урната и я пусна вътре, без да се усмихне.
— Благодаря ти, любов моя — измърмори тихо Майлс и я потупа по гърба.
Теса Уол, която през живота си не беше пропуснала нито едни избори, мина с колата покрай Черковната зала на връщане от училище, но не спря. Рут и Саймън Прайс прекараха деня в най-сериозния си дотук разговор относно възможността да се преместят в Рединг. Рут изхвърли гласоподавателските им карти, докато разчистваше кухненската маса за вечеря.
Гавин поначало не възнамеряваше да гласува; ако Бари беше все още жив, може би щеше да отиде, но сега нямаше ни най-малко желание да помогне на Майлс да осъществи поредната цел в живота си. В пет и половина приготви куфарчето си, раздразнен и потиснат, понеже нямаше повече извинения да откаже на поредната покана на Кей да вечеря у тях. Но най-вече го дразнеше мисълта, че при наличието най-сетне на признаци на промяна в позицията на застрахователната компания в евентуална полза на Мери, той нямаше да има възможност да отиде лично да й го съобщи. Което го принуждаваше да запази новината за следващия ден: прекалено добра беше, че да я изхаби по телефона.
В мига, в който му отвори, Кей се впусна в картечните си тиради, които обикновено бяха признак, че е в лошо настроение.
— Извинявай, но денят ми беше отвратителен — каза, а той изобщо не беше успял да се оплаче, нито да си разменят нещо повече от най-бегли поздрави. — На всичко отгоре се прибрах късно и доникъде не съм я докарала с вечерята, но ти влизай.
От горния етаж долетя мощно думкане на барабани, придружено с як риф на бас китара. Гавин се зачуди как съседите още не са се оплакали. Кей забеляза вдигнатия му към тавана поглед и каза:
— А, Гая беснее, понеже някакво си момче, което си била харесала в Хакни, тръгнало с друго момиче.
Грабна напитата си вече чаша вино и гаврътна стабилна глътка. Съвестно й беше да нарича Марко де Лука „някакво момче“. Та той на практика се беше пренесъл у тях през седмиците преди да напуснат Лондон. Кей го възприемаше като чаровен, добре възпитан и отзивчив младеж — какъвто син и самата тя би желала да има.
— Ще го преживее — каза Кей, отхвърли спомените и се върна към картофите, които вареше. — Още е само на шестнайсет. На тая възраст бързо им минава. Налей си вино.
Гавин седна на масата с надеждата Кей да се сети да каже на Гая да намали музиката. Налагаше й се на практика да крещи, за да надвика съчетанието от вибрациите на бас китарата, тракането на капаците от тенджерите и шумното кухненско вентилаторче. И отново закопня за меланхоличното спокойствие на просторната кухня на Мери, за признателността на Мери и за нуждата й от присъствието му.
— Какво? — провикна се, понеже усети, че Кей току-що го е попитала нещо.
— Ходи ли да гласуваш, питам?
— Да гласувам ли?
— За общинския съвет!
— Ами. Притрябвало ми е.
Но не беше убеден, че го чу. Продължаваше да му приказва нещо, но успя да я чуе ясно едва след като тя се извърна към масата с ножове и вилици в ръка:
— … абсолютно отвратително е според мен, че общината влиза в комбина с Обри Фоли. И предполагам, че ако изберат Майлс, с „Белчапъл“ ще е свършено…
Изсипа картофите в гевгира и гласът й пак се удави в плясъка и трясъка.
— … ако онази глупачка не беше изтървала нервите си, сега щяхме да имаме по-големи шансове. Купища данни й дадох за клиниката, а тя май изобщо не ги е използвала. Взела да крещи на Хауърд Молисън, че е прекалено дебел. По-голям непрофесионализъм не съм виждала…
Клюката за публичното избухване на доктор Джаванда бе стигнала и до ушите на Гавин, който я възприе като нещо забавно.
— … цялата тази несигурност пречи ужасно на работещите в клиниката, да не говорим за клиентите им.
Гавин обаче се оказа неспособен да изпита нито съжаление, нито да се възмути; порази го единствено степента, до която Кей бе успяла да схване сложността и междуличностните конфликти в този смътен местен спор — поредното доказателство за това, как тя пуска все по-дълбоки и по-дълбоки корени в Пагфърд. Евентуалното му отърваване от нея се затрудняваше с всеки изминал ден.
Извърна глава и се загледа в обраслата градина отвъд прозореца. Беше предложил на Фъргъс да му помогне да оправят градината на Мери през идния уикенд. Ако му проработи късметът, Мери пак ще го покани да остане за вечеря и в такъв случай ще може да пропусне партито на Хауърд Молисън за шейсет и петия му рожден ден — събитие, което той, според Майлс, очаква с нетърпение.