— … исках да ми оставят Уидън, но Джилиън се запъна — не можело да си избираме. Ти на това избор ли му викаш?
— Извинявай, не те слушах — каза Гавин.
— Мати се върна — каза тя, а той се поозори, докато се сети, че става дума за колежката й, чиито случаи бе поела. — Поисках да ми оставят Уидънови, понеже в някои случаи човек успява да установи по-специални отношения с дадено семейство, но Джилиън не дава и дума да се издума. Ненормална работа.
— Ти май си единствената на този свят, която държи да има нещо общо с Уидънови — отбеляза Гавин. — Поне ако съдя по онова, което съм чул.
Кей трябваше да напъне цялата си воля, за да не му се озъби. Извади от фурната филетата сьомга. Музиката от стаята на Гая така дънеше, че усещаше вибрациите й по тавата, която тресна върху плота.
— Гая! — така изкрещя на път към стълбището, че Гавин подскочи. — ГАЯ! Намали тая лудница! ВЕДНАГА Я НАМАЛИ!
Силата на звука спадна с почти цял децибел. Кей се върна бясна в кухнята. Скандалът с Гая преди идването на Гавин беше надминал почти всичко досега. Стигна се дотам, че Гая обяви намеренията си да се обади на баща си и да поиска да се пренесе при него.
— Прав ти път, госпожице! — кресна й Кей.
Ами ако Брендън се съгласи? Напусна я, когато Гая беше само на месец. Сега е женен, с три нови деца. Има си огромна къща и хубава работа. Представи си, че каже „да“?
Гавин се зарадва на невъзможността да разговарят по време на вечеря; тишината се запълваше от думкането на музиката, така че можеше на спокойствие да си мисли за Мери. Още утре ще й каже, че застрахователното дружество май е готово на споразумение, а тя ще му се отплати с благодарност и възхита…
Почти беше омел чинията си, когато осъзна, че Кей и залък не е хапнала. Гледаше го втренчено през масата, а изражението й го разтревожи. Да не би да е разкрил по някакъв начин потайните си мисли…
Изведнъж музиката откъм Гая замлъкна. Пулсиращата тишина прозвуча ужасно даже на Гавин; прищя му се Гая да пусне нещо друго, и то — веднага.
— Ти дори не се мъчиш да се преструваш — каза измъчено Кей. — Не си правиш труда поне привидно да проявиш интерес, Гавин.
Той потърси най-лекия изход от положението:
— Имах тежък ден в службата. И съжалявам, че не успях да се гмурна още от вратата в тънкостите на местния политически живот…
— Не става дума за местния политически живот. Ти просто седиш с вид на човек, който би предпочел да е другаде, и това… това ме обижда. Какво всъщност искаш, Гавин?
А той си представи кухнята на Мери и сладкото й личице.
— Първо трябва да ти се моля да дойдеш, а ти още с пристигането си държиш да ми натъкнеш, че идваш без всякакво желание.
Надяваше се той да отговори: „Не е вярно“. Последният миг, в който отрицанието можеше да мине, се изсули. И сега се плъзгаха с все по-голяма скорост към кризата, за която Гавин копнееше с все сила, но и от която се ужасяваше.
— Кажи ми какво искаш — изрече тя уморено. — Само ми кажи.
И двамата усещаха как връзката им рухва под тежестта на всичко онова, което Гавин не желаеше да изкаже. И може би подтикнат от необходимостта да отърве и двама им от страданието, той затърси думи, които изобщо не възнамеряваше да произнесе на глас — никога може би, — но които някак си оправдаваха и двамата.
— Не исках така да стане, Кей — рече най-искрено Гавин. — Нямах такива намерения. Много съжалявам, но ми се струва, че съм влюбен в Мери Феърбрадър.
По изражението й долови, че я свари неподготвена.
— Мери Феърбрадър? — повтори тя.
— Имам чувството — каза той (и изпита определено горчиво-сладко удоволствие от възможността да говори на тази тема, при все че съзнаваше колко я наранява; не беше имал случай да го спомене на никой друг), — че не е отскоро. Никога не съм си го признавал… искам да кажа, ако Бари беше още жив, никога нямаше…
— Мислех, че е най-добрият ти приятел — прошепна Кей.
— Беше.
— Та той почина само преди седмици!
Не му стана никак приятно от думите й.
— Виж сега — каза. — Постарах се да бъда откровен с теб. И да съм справедлив и към двама ни.