— Щото цапардосах една от сестрите в „Кантърмил“ — каза почти без да се замисли, Тери.
А след като Мати си отиде, Тери се заседя дълго в мръсното си кресло във всекидневната и гриза ноктите си до кръв.
Още щом Кристъл се прибра с Роби от детската градина, Тери й съобщи, че закриват „Белчапъл“.
— Още не е напълно решено — заяви авторитетно Кристъл.
— Ти пък откъде знаеш, да му еба майката? — настоя Тери. — Хем я затварят, хем ще трябва да се влача до шибания им Пагфърд при оная кучка, дето затри баба ти Кат. Да си еба майката, ако кракът ми стъпи там.
— Ще отидеш, ще отидеш — каза Кристъл.
Тя от доста време насам се държеше по тоя начин: командореше майка си така, като че тя бе възрастната.
— Ебала съм им майката — отвърна вбесено Тери. — Нахална малка кучка — добави за по-сигурно.
— Ако пак почнеш да се бодеш — пламна Кристъл, — ще ти вземат Роби ма.
Малкият, още не пуснал ръката й, ревна.
— Видя ли ма? — креснаха си двете една на друга.
— Ти му ебаваш майката! — развика се Кристъл. — Пък и докторката нищо не е направила на Баба Кат. Оная Черил и другите само така плямпат.
— Шибана всезнайка такава — викна Тери. — На тебе все всичко ти е ясно, д’еба!
Кристъл я заплю.
— Махай се! — изпищя Тери и понеже Кристъл беше по-тежка и по-едра от нея, грабна една обувка от пода и я размаха.
— Изчезвай!
— Ще се махна ма, да ти еба майката! — не й остана длъжна Кристъл. — Ама ще взема с мен и Роби, пък ти си стой тука, чукай се с Обо и той друго ще ти направи!
И повлече виещия Роби подир себе си, преди Тери да успее да я спре.
Мъкна го със себе си чак до обичайното си убежище, без да си даде сметка, че по това следобедно време Ники сигурно още кисне някъде с приятелки и не се е прибрала. Отвори й майката на Ники, все още в униформата си на продавачка в супермаркета на „Асда“.
— Не може да го оставиш тук — заяви тя твърдо на Кристъл, а Роби скимтеше и се мъчеше да се отскубне от здравия захват на сестра си. — Къде е майка ти?
— Вкъщи — каза Кристъл, но всичко останало, което й беше на езика, се изпари под строгия поглед на по-възрастната жена.
Принуди се да се върне с Роби на „Фоли Роуд“, където Тери, злобно тържествуваща, дръпна ръката на сина си, вкара го вътре и препречи пътя на Кристъл.
— Писна ли ти вече да се разправяш с него, а? — заподиграва й се Тери над воя на Роби. — Айде, чупка.
И й затръшна вратата.
През нощта Тери остави Роби да спи при нея на матрака й. Самата тя остана будна. Мислеше си колко малко всъщност се нуждае от Кристъл и как повече от всякога има нужда от хероин.
Кристъл от сума ти дни ходеше като бясна. А и ония работи, дето ги разправяше за Обо…
(— Какви ти ги разправя тая? — разсмя се Обо, когато се срещнаха на улицата и Тери взе да му мърмори, че Кристъл била много ядосана.)
… Как може да си мисли, че той ще постъпи така. Изключено е да постъпи така.
Обо беше един от малцината, които се бяха задържали. С Тери се знаеха, откакто тя бе на петнайсет. Учеха в едно училище, киснеха заедно из Ярвил, докато тя беше в оня дом, наливаха се със сайдер под дърветата край пътечката, която пресичаше малкото останала обработваема земя край „Фийлдс“. Там си бяха споделили и първия джойнт.
Кристъл открай време не го понасяше. Ревнува, мислеше си Тери и гледаше как Роби спи, облят от прозиращата през тънките завеси улична светлина. Чиста ревност. Че кой е направил повече за мен от Обо, запита се предизвикателно Тери, понеже, когато сумираше сторените добрини, поставяше знак за изваждане пред изоставянията. По този начин всичките положени от Баба Кат грижи бяха заличени с това, че я беше отхвърлила.
А пък Обо я кри навремето от Ричи, бащата на първите й две деца, след като избяга боса и окървавена от къщи. От време на време и даваше безплатни пликчета с хероин. Това за нея бяха добрини от еднаква величина. Убежищата, които й предлагаше, бяха по-надеждни от оная къщичка на „Хоуп Стрийт“, която, някога, в продължение на три славни дни, бе смятала за свой дом.
Кристъл и в събота сутринта не се прибра, но и в това нямаше нищо необичайно; сигурно е у Ники, реши Тери. И ядосана, понеже храната свършваше, а беше останала и без цигари, освен дето Роби не преставаше да мрънка за сестра си, нахлу в стаята на дъщеря си и разрита дрехите й по пода с надеждата да намери някоя и друга пара или случайно забравен фас. Нещо изтрополи изпод изритания настрани стар тренировъчен екип на Кристъл — беше пластмасовата кутийка за бижута, от която се беше изсипал гребният медал на Кристъл, а под него — часовникът на Теса Уол.