Тери грабна часовника и впи поглед: за пръв път го виждаше. Откъде ли се беше сдобила с такова нещо Кристъл? Първото й предположение беше, че Кристъл го е откраднала, но после реши, че може Баба Кат да й го е дала, а защо не, и оставила в завещанието си. Мисълта я разтревожи много повече от онази, че часовникът можеше да е краден. Представяш ли си: тая гадна малка кучка го е крила през цялото време, кътала го е, без дума да ми каже…
Тери пусна часовника в джоба на долнището на анцуга си и изрева на Роби да дойде с нея до магазините. На малкия му потрябва цяла вечност, за да си обуе обувките, Тери се ядоса и го перна. По-лесно щеше да й е да отиде до магазина сама, но ония, социалните, не даваха децата да се оставят без надзор по къщите, макар че само ти пречеха и те бавеха, като си вършиш работата.
— Къде е Кристъл? — взе да вие Роби, докато го изтикваше през вратата. — Искам си Кристъл!
— Де да я знам къде е тая курветина — озъби му се Тери и го повлече по пътя.
Обо стоеше на ъгъла до супера и разговаряше с двамина. Като я видя, вдигна ръка за поздрав, а ония се омъглиха.
— Как е, Тер?
— Горе-долу — излъга го. — Роби, не се дърпай.
Той така беше забил пръсти в тънкия й крак, че й причиняваше болка.
— Виж к’во — рече Обо. — Ще ми попазиш ли едно-друго за известно време?
— К’во е то? — попита Тери, успя да отскубне Роби от крака си и го хвана за ръка.
— Абе едни торби — уточни Обо. — Разчитам на теб, Тер.
— За колко?
— За няколко дни. Довечера ще ги донеса. Навита ли си?
Тери си помисли какво щеше да каже Кристъл, ако научеше.
— Добре, носи ги — каза.
После се сети и извади часовника на Теса от джоба си.
— Мислех да го продавам. К’во ще кажеш?
— Не е лош — претегли го на ръка Обо. — Ще ти дам двайсетачка. Довечера става ли?
Тери очакваше да вземе повечко за часовника, но не й се пазареше с Обо.
— Хубаво, до довечера.
И направи няколко крачки към входа на супермаркета, хванала Роби за ръка, но изведнъж се извърна.
— Ама аз в момента не ползвам — рече. — Така че не носи…
— Още на смеска ли си? — захили й се той през дебелите си лупи. — Ама имай предвид, че „Белчапъл“ вече я няма. Във вестника писаха.
— Ох — рече тя нещастно и помъкна Роби към входа на супера. — Знам.
Но и в Пагфърд няма да ходя, мислеше си, докато вземаше бисквити от стелажа. Няма да им стъпя.
Претръпнала беше почти към постоянните критики и атестации, към косите погледи на минувачите, към обидите от съседите, но нямаше никакви намерения да бие целия този път до самодоволното им градче, за да получи двойна доза от същото; да се връща всяка седмица във времето до оня миг, в който Баба Кат й беше казала, че ще я остави, а всъщност я изостави. Да минава всеки път покрай онова симпатично училищенце, откъдето вечно й пращаха отвратителните си писма, че дрехите на Кристъл й били умалели и мръсни, че поведението й било неприемливо. Страх я беше да не наизлязат от „Хоуп Стрийт“ куп отдавна забравени роднини — ония, дето се бяха карали за къщата на Баба Кат — и какво ще каже Черил, ако разбере, че Тери доброволно контактува с оная факистанска кучка, дето умори Баба Кат. Още един минус в нейна вреда в очите на роднините, които я презират.
— Не могат ме накара да вървя в шибания им Пагфърд — измърмори на глас Тери и задърпа Роби към касата.
II
— Дръжте се да не паднете — занасяше се Хауърд Молисън по обяд в събота. — Мама сега ще качи резултатите на уебсайта. Ще чакаш ли официалното оповестяване, или отсега да ти ги кажа?
Майлс се извърна инстинктивно от Саманта, седнала насреща му до островчето в средата на кухнята. Пиеха последното си кафе, преди тя да тръгне с Либи за гарата, а оттам — за концерта в Лондон. Притиснал плътно слушалката до ухото си, рече:
— Казвай.
— Победата е твоя. И то — убедителна: с близо два пъти повече гласове от Уол.