Не желае да узнаят, рече си и намери утеха във видимото смущение, с което тя го изпрати от вратата.
Върна се обратно в „Ковачницата“, преговаряйки си наум разговора с Кей.
Мислех, че е най-добрият ти приятел. Та той почина само преди седмици! Да, а пък аз се грижех за нея от негово име, отвърна й той във въображението си, защото той точно това би поискал. И нито един от двама ни не го е желал. Но Бари е мъртъв. Вече не може да го заболи.
Прибра се и взе да търси чист костюм за партито, тъй като в поканата пишеше „Облекло: официално“, а в същото време се мъчеше да си представи как малкият клюкарник Пагфърд ще предъвква щастливо историята с Гавин и Мери.
Е, и? Голяма работа, рече си, поразен от собствената си смелост. Та те да не искат тя цял живот сама да стои? Няма да е нито първата, нито последната. А пък и аз се грижех за нея.
И при цялото си нежелание да присъства на тържество, което със сигурност щеше да се окаже скучно и уморително, духът му се повдигна върху едно мехурче от вълнение и щастие.
Горе, в „Хилтоп Хаус“, Андрю Прайс оформяше прическата си със сешоара на майка си. Никога през живота си не бе тръгвал за диско или парти с такова желание като тазвечерното. Хауърд го беше наел заедно с Гая и Сухвиндер да сервират храна и напитки на партито му. Хауърд дори му беше взел под наем униформа: бяла риза, черен панталон и папийонка. Щеше да работи редом с Гая, но не като общ работник, а като сервитьор.
Радостта му обаче се дължеше не само на този факт. Гая бе скъсала с легендарния Марко де Лука. Заварил я бе да плаче в задния двор на „Медният чайник“, когато излезе на пуш-пауза.
— Той трябва да съжалява — каза й Андрю, стараейки се гласът му да не го издаде колко се радва.
А тя подсмръкна и отвърна:
— Благодаря, Анди.
— Ама и ти си ми едно педалче — каза Саймън, след като Андрю най-после изключи сешоара.
От няколко минути чакаше да го каже — застанал на тъмната площадка, вперил поглед през процепа на открехнатата врата, наблюдаващ как Андрю се кипри пред огледалото. Андрю подскочи, после се засмя. Доброто му настроение подразни Саймън.
— Я се погледни бе — присмя се на минаващия покрай него Андрю по риза и папийонка. — Ебаси и чекиджийската връзчица. На пълен идиот мязаш.
Да, ама пък ти, хуй смотан, си без работа, и то благодарение на мен.
Отношението на Андрю към онова, което бе причинил на баща си, се менеше почти ежечасно. Ту го обземаше вината и загрозяваше всичко останало, ту се стопяваше и го оставяше да се наслаждава на тайния си триумф. А тъкмо днес самата мисъл подклаждаше още по-буйно вълнението, което кипеше под тънката му бяла риза и придаваше допълнителен гъдел на настръхналата му от насрещната вечерна въздушна струя кожа, докато Андрю летеше надолу към града, яхнал бегача на Саймън. Изпълнен бе с възбуда и надежди. Гая е свободна и уязвима. А баща й живее в Рединг.
Пристигайки, завари пред Черковната зала Шърли Молисън по бална рокля да връзва по парапетите огромни златни балони, оформени като петици и шестици и пълни с хелий.
— Здравей, Андрю — изчурулика му. — Само не оставяй колелото пред входа, ако обичаш.
Той го избута до ъгъла, като подмина паркираното чисто ново беемве със състезателно зелен цвят и свален гюрук. На влизане в залата се завъртя около колата и огледа луксозното й обзавеждане.
— Представям ви Андиии!
Андрю моментално забеляза, че и шефът му е в добро настроение и превъзбуден. Хауърд крачеше напред-назад из залата в огромен кадифен смокинг с вид на илюзионист. Поради ранното време имаше само пет-шест души присъстващи — до началото на партито оставаха цели двайсет минути. Навсякъде бяха вързани сини, бели и златни балони. Масивната банкетна маса бе почти изпълнена с покрити с кухненски кърпи подноси, а в челната част на залата диджей на средна възраст монтираше техниката си.
— Анди, бягай, моля ти се, да помогнеш на Морийн.
Морийн редеше чаши на единия край на дългата маса, осветена ярко от мощната лампа над главата й.