— Леле, какъв си ми хубавец! — изкряка, като го видя.
Разголената й лъскава рокличка от ластикотин разкриваше подробно очертанията на костеливото й тяло, от което висяха неочаквани ролца и възглавнички от провиснала плът, подчертавани от непрощаващата материя. Отнякъде дочу тихо „здрасти“ и едва като се огледа, откри Гая, приклекнала зад оставения на пода кашон с чинии.
— Вади чаши от кутиите, ако обичаш, Анди — нареди му Морийн, — и ги слагай тук, където ще е мокрият бюфет.
Той взе да изпълнява заповедта. Но в това време към тях се приближи жена, която за пръв път виждаше, понесла няколко бутилки шампанско.
— Тези са за хладилника, ако има такъв.
Същият прав нос като Хауърд, големите сини очи на Хауърд и русите къдрици на Хауърд, но за разлика от него, който заради дебелината си изглеждаше женствен, дъщеря му — нямаше начин да не му е дъщеря — не беше красива, а по-скоро впечатляваше с ниските си вежди, едри очи и цепката на брадичката. Обута бе в панталон под разкопчаната на врата копринена риза. Тръшна бутилките на масата и се отдалечи. Държанието й и нещо в качеството на облеклото й убедиха Андрю, че няма кой друг да е собственикът на беемвето отвън.
— Тази е Патриша — прошепна в ухото му Гая, а кожата му пак настръхна, сякаш в Гая имаше някакъв електрически заряд. — Дъщерята на Хауърд.
— Така си и помислих — каза той, но много повече се впечатли от това, че Гая отви капачката на една бутилка водка, напълни я и я гаврътна на екс с леко потрепване. Едва успя да завинти обратно капачката, когато Морийн цъфна пак до тях с кофичка лед.
— Д’еба и курвата — каза Гая в мига, в който Морийн се отдалечи, а Андрю подуши алкохолните изпарения от дъха й. — Гле’й я на какво се е направила.
Той прихна, озърна се и моментално млъкна, понеже до него стоеше самата Шърли с коварната си котешка усмивка.
— Още ли я няма госпожица Джаванда? — попита Шърли.
— Идва. Преди малко ми текстна — каза Гая.
На Шърли всъщност й беше все едно къде е Сухвиндер. Дочу фразите, които Андрю и Гая си размениха по адрес на Морийн, и това напълно възвърна доброто й настроение, поразвалило се при вида на удоволствието, което Морийн изпитваше от тоалета си. Трудно се пробива такова дебелокожо и заблудено самодоволство като нейното, но по пътя от тийнейджърите до диджея Шърли вече съчиняваше какво ще каже на Хауърд още следващия път, когато го хване насаме:
Ами имам чувството, че ония, младите, май й се надсмиваха на Морийн… Жалко, че точно тази рокля си е избрала… Никак не ми е приятно да я гледам как се излага.
А има и куп други неща, за които да се радва, напомни си Шърли, която наистина имаше нужда от нещо, което да й подкрепи духа тази вечер. Ето че сега и тримата — и тя, и Хауърд, и Майлс — са в съвета. Нима не е прекрасно това? Нима не е чудесно?
Убеди се, че диджеят знае коя е любимата песен на Хауърд — „Зелената трева на моя роден край“, в изпълнението на Том Джоунс, — и се огледа да си намери още работа; но вместо това погледът й се спря върху причината, поради която тазвечерното й щастие не бе успяло да достигне до идеалното си състояние.
Патриша стоеше съвсем сама, впила поглед в пагфърдския герб на стената, без да прави усилия да завърже разговор с когото и да било. Ох, как й се щеше на Шърли Патриша поне от време на време да си слагаше пола; но добре все пак, че беше дошла сама. Шърли много се беше притеснила да не би с беемвето да пътува и друго лице, та и за отсъствието му беше благодарна.
Човек не бива да мрази собствената си рожба; длъжен е да я обича независимо от всичко, дори ако не е това, което е желал, дори ако се окаже от онези хора, които, ако не са ти роднини, те карат да минаваш на отсрещния тротоар, за да ги избегнеш. Хауърд гледаше по-широко на цялата работа; позволяваше си дори по някоя лека шега, когато нямаше как Патриша да го чуе. Шърли обаче не можеше да се извиси до подобна непредубеденост. Почувства се длъжна да се присъедини към Патриша със смътната, подсъзнателна надежда да разреди по този начин необичайното излъчване, което всички задължително щяха да надушат на фона на собственото й достойно за подражание облекло и поведение.
— Няма ли да пийнеш нещо, скъпа?
— Още не — отвърна Патриша, без да отделя поглед от пагфърдския герб. — Снощи доста попрекалих. Промилите сигурно още са ми над лимита. Запихме се с колегите от службата на Мели.
Шърли пусна несигурна усмивка на герба над главите им.