Видя лекото потрепване в очите на Хауърд, но усмивката му остана непроменена.
— Добре — каза, — да отдадем заслуженото на майка ми в такъв случай, че се е трудила, блъскала и пестила, за да даде първоначалния тласък на сина си. Но пък аз съм успял да умножа полученото и да го вложа обратно в семейството — да плащам таксите на дъщерите ти в „Сейнт Ан“ например. Каквото посееш — това ще пожънеш — нали така, Сами?
Нямаше да се изненада, ако Шърли я беше жегнала по този начин. Но Хауърд!? И двамата допиха чашите си. Саманта забеляза как Гавин се отдалечи, но не направи опит да го спре.
А Гавин се чудеше дали ще може да се измъкне незабелязано. Беше напрегнат, а шумът му действаше още по-изнервящо. Откакто се засече с Гая на входа, бе обсебен от една ужасна идея. Ами, ако Кей е предала на дъщеря си всичко? Ами, ако момичето вече знае, че е влюбен в Мери Феърбрадър, и тръгне да разправя по хората? Можеш ли да изключиш подобна постъпка от страна на една отмъстителна шестнайсетгодишна?
Само това оставаше — цял Пагфърд да научи, че е влюбен в Мери, преди да е успял лично да й го съобщи. Беше си наумил да го стори едва след много месеци, евентуално чак след година… след като е минала годишнината от смъртта на Бари… като в същото време се грижи за поникналите вече миниатюрни филизи на доверието и упованието, та да може реалността на чувствата й постепенно да я обземе така, както го беше обзела и него…
— Но ти нищо не пиеш, Гав! — зачуди се Майлс. — Трябва незабавно да поправим тази грешка!
Поведе съдружника си право към мокрия бюфет и му наля една бира, като през цялото време не млъкна и не спря като Хауърд да излъчва почти видима аура от щастие и гордост.
— Нали чу, че спечелих вакантния пост?
Гавин не беше чул, но нямаше сили да се преструва на изненадан.
— Да. Моите поздравления.
— Какво прави Мери? — попита великодушно Майлс; тази вечер бе приятел с целия град, понеже го беше избрал. — Как вървят нещата при нея?
— Ами струва ми се…
— Чух, че се канела да се мести в Ливърпул. Съвсем разумно, мен ако ме питаш.
— Какво? — сепна се Гавин.
— Морийн го разправяше от сутринта; явно, сестрата на Мери се мъчи да убеди Мери да се върне у дома с децата. Тя все още има куп роднини в Ливър…
— Но нейният дом е тук.
— Според мен най-вече Бари държеше на Пагфърд. Но не съм убеден, че Мери би останала, след като него вече го няма.
Гая наблюдаваше Гавин през съвсем леко открехнатата кухненска врата. В ръката си стискаше книжна чашка с няколко пръста от водката, която Андрю беше откраднал заради нея.
— Мръсно копеле — каза. — Ако не беше подлъгал мама, и досега щяхме да сме си в Хакни. Ама тя е такава глупачка. От самото начало му личеше, че не се интересува от нея. Никъде не я извеждаше. И нямаше търпение да си тръгне, след като я изчукаше.
Андрю, който зареждаше със сандвичи почти празния поднос зад гърба й, не можеше да повярва, че чува от устата й думи като „изчукаше“. Въображаемата Гая, която изпълваше фантазиите му, бе сексуално изобретателна и авантюристична девственица. Нямаше представа какво реалната Гая е правила — или не е правила — с Марко де Лука. А от укора към майка й можеше да се заключи, че, изглежда, знае как се държи един мъж след секс, ако проявява интерес…
— Пийни малко — предложи тя на тръгналия с подноса към вратата Андрю, поднесе картонената си чашка до устата му и той отпи от водката й. А тя с лек кикот се отдръпна, за да го пропусне, и викна подире му: — Кажи на Сукс да дойде и тя за малко!
Залата бе претъпкана и шумна. Андрю остави пресните сандвичи върху масата, но всеобщият интерес към храната май беше попреминал; на мокрия бюфет Сухвиндер едва смогваше да задоволи търсенето, та мнозина бяха почнали сами да си сипват.
— Гая те вика в кухнята — каза Андрю на Сухвиндер и зае мястото й.
Нямаше смисъл да се прави на барман; взе просто да пълни всички налични чаши и ги оставяше на масата всеки да си взема каквото иска.
— Здравей, Фъстък! — каза Лекси Молисън. — Може ли малко шампанско?
Навремето учеха заедно в „Сейнт Томас“, но отдавна не я беше виждал. Акцентът й се беше променил, откакто бе тръгнала в „Сейнт Ан“. Освен това мразеше да му викат Фъстък.