— Под носа ти е — посочи й го с пръст.
— Лекси, да не си посмяла да пиеш! — изскочи от тълпата Саманта. — Абсолютно ти забранявам.
— Ама дядо каза…
— Не ме интересува какво е казал.
— Пък и всички останали…
— Чу ме: не може!
Лекси замина с гневни крачки. Зарадван от отсъствието й, Андрю се усмихна на Саманта и съвсем се изненада, когато и тя му хвърли лъчезарна усмивка.
— Ти така ли отговаряш на родителите си?
— Ами да — каза, а тя се разсмя.
Циците й наистина бяха огромни.
— Дами и господа — прогърмя глас по микрофона и всички млъкнаха да чуят какво ще каже Хауърд. — Позволете ми само няколко думи… Повечето от вас вероятно вече знаят, че синът ми Майлс бе избран съвсем наскоро в общинския съвет!
Тук-там се чуха ръкопляскания и Майлс вдигна чаша високо над главата си в знак на благодарност. А Андрю не можа да повярва на ушите си, когато чу Саманта да казва ясно под сурдинка: „Да бе, да му ебеш майката!“.
Никой не идваше вече за пиене. Андрю се намъкна обратно в кухнята. Гая и Сухвиндер бяха сами, пиеха и се смееха, а като видяха Андрю, викнаха в един глас:
— Анди!
При което и той се разсмя.
— И двете ли сте се насмукали?
— Да — каза Гая.
— Аз не съм — рече Сухвиндер. — Ама тя е.
— Пука ми — обяви Гая. — Молисън може да ме уволни, ако иска. Вече няма смисъл да спестявам за билет до Хакни.
— Няма да те уволнява — възрази Андрю и също си наля от водката. — Ти си му любимката.
— Да бе — съгласи се Гая. — Мръсен дърт пергиш.
И тримата пак се разхилиха.
През стъклените врати долетя усиленият от микрофона грачещ глас на Морийн:
— Ела тук, Хауърд! Дай да направим един дует по случай рождения ти ден! Дами и господа: любимата песен на Хауърд!
Тийнейджърите се спогледаха с превъзбуден ужас. Гая залитна и с кикот отвори широко вратата.
Разнесоха се първите тактове на „Зелената трева на моя роден край“ („Green, Green Grass of Home“), а след тях и басовият глас на Хауърд, подкрепен от дрезгавия алт на Морийн:
Гавин беше единственият, който чу кикота и пръхтенето, но като се извърна, видя единствено как двойната врата към кухнята се полюлява леко на пантите си.
Майлс беше отишъл да си поприказва с Обри и Джулия Фоли, които дойдоха със закъснение, обгърнати в учтиви усмивки. А Гавин бе в лапите на познатата му смес от ужас и разтревоженост. Върху кратката му огряна от слънцето омара от свобода и щастие се бе спуснал облакът на двойна опасност: Гая да се разплямпа за онова, което бе споделил с майка й, а Мери да напусне завинаги Пагфърд. И какво ще прави той тогава?
— Кей няма ли я?
Саманта се беше появила отнякъде и сега стоеше облегната на масата до него с ехидна усмивка.
— Вече ме пита — отвърна Гавин. — И ти казах, че я няма.
— Да не сте се посдърпали нещо?
— Това влиза ли ти изобщо в работата?
Изпусна се, преди да успее да си прехапе езика; но пък му беше писнало вече от нейното постоянно ръчкане и присмиване. Слава богу, тоя път бяха сами, един срещу друг; Майлс все още се въртеше около двамата Фоли.
Тя преигра слисването си. Очите й бяха кървясали, говорът й — внимателен; а Гавин за пръв път усети от нейна страна по-скоро неприязън, отколкото нахалство.
— Пардон. Само…
— Знам. Само питаш — отвърна й, а Хауърд и Морийн се полюляваха в такт, хванати ръка за ръка.
— Просто ми се ще да те видя задомен. С Кей сте много подходяща двойка, бих казала.
— Аз обаче държа на свободата си — рече Гавин. — Не познавам кой знае колко щастливи женени двойки.
Саманта бе прекалено пияна, та да усети пълната сила на подигравката, но остана все пак с впечатлението, че това му е целта.
— Бракът винаги ще е загадка за непосветените — изрече старателно. — Никой не може да каже как стоят нещата в действителност, освен двамата участници. Така че си спести оценките, ако обичаш.