— Мерси, дето ме светна — каза й и раздразнен до възбог, остави на масата празния кен от бирата и тръгна към гардеробната.
Саманта го видя, като си тръгна, реши, че го е сразила напълно, и насочи внимание към свекърва си, която виждаше през процепа в тълпата как гледа пеещите Хауърд и Морийн. И изпита неописуемо удоволствие, като прецени, че Шърли е бясна, по най-стегнатата и най-студена усмивка на лицето й от началото на вечерта. Не че Хауърд и Морийн не бяха пели заедно през всичките изминали години: Хауърд обичаше да пее, а Морийн била навремето беквокал в някакъв местен състав. В края на песента Шърли плясна еднократно с ръце така, както се вика лакей, а Саманта се изсмя с глас и се отправи към мокрия бюфет, където, за свое най-голямо разочарование, установи липсата на младежа с папийонката.
А Андрю, Гая и Сухвиндер продължаваха да се превиват от смях в кухнята. Смехът им се дължеше и на дуета на Хауърд и Морийн, и на това, че бяха опукали две трети от бутилката водка, но най-вече на това, че бяха почнали да се смеят и сега се разсмиваха взаимно дотам, че вече не издържаха.
Прозорчето над мивката, оставено отворено за проветрение, изведнъж изтрака, изскърца, и оттам се появи главата на Фатс.
— Добър вечер — рече.
Изглежда, се беше покатерил на нещо отвън, понеже след известно драпане и шум от някакъв тежък падащ предмет все повече и повече от него взе да се показва през прозореца, а накрая целият се стовари върху дъската за изцеждане, при което събори няколко стъклени чаши и те се разбиха с трясък на пода.
Сухвиндер моментално напусна кухнята. Андрю мигновено усети, че не желае присъствието на Фатс. Само Гая остана привидно безразлична. И само отбеляза с кикот:
— Нормалните хора влизат през вратата.
— Без ташак? — каза Фатс. — Къде е пиячката?
— Тая си е за нас — отговори Гая, гушнала водката. — Анди я гепи. Ти си търси за себе си.
— Няма проблем — рече преспокойно Фатс и премина през вратите в залата.
— Отивам до кенефа… — измърмори Гая, скри пак шишето под мивката и също излезе от кухнята.
Андрю тръгна подире й. Сухвиндер се беше върнала на мокрия бюфет, Гая се скри в тоалетната, а Фатс се беше облегнал на голямата маса с бира в едната ръка и сандвич в другата.
— Не очаквах да те видя на такова място — рече Андрю.
— Аз съм от поканените, пич — каза Фатс. — Така пишеше: „Цялото семейство Уол“.
— Гнездото знае ли, че си тук?
— К’во ми пука. Той се е покрил. Така и не зае мястото на стария Бари. И сега цялата обществена структура ще рухне, понеже Гнездото няма да я крепи. Пълен ужас, да му ебеш майката — добави и от устата му се разхвърчаха трохи. — Дай да вървим да запалим по една.
В залата цареше такава дандания и всички бяха толкова налюляни, че никой май не обръщаше внимание вече къде ходи Андрю. Отвън завариха да пуши и Патриша Молисън, застанала сама до спортната си кола, загледана в ясното звездно небе.
— Запалете от тия, ако искате — предложи им пакета си.
След като им запали цигарите, продължи да стои отпусната, със свита на юмрук ръка, напъхана дълбоко в джоба. Имаше нещо у нея, което плашеше Андрю, но той дори не смееше да погледне Фатс, че да прецени неговата реакция.
— Аз съм Пат — каза тя след малко. — Дъщерята на Хауърд и Шърли.
— А пък аз съм Андрю.
— Стюарт — каза Фатс.
Тя сякаш не изпитваше нужда да поддържа разговора. Андрю възприе това като своего рода комплимент и се напъна да подражава на безразличието й. По едно време тишината се наруши от стъпки и приглушени момичешки гласове.
Гая влачеше за ръка Сухвиндер и се смееше, по което Андрю заключи, че тепърва започваше да усеща пълното влияние на водката.
— Ти — обърна се Гая към Фатс — се държиш ужасно спрямо Сухвиндер.
— Престани! — задърпа се от ръката й Сухвиндер. — Сериозно ти казвам. Пусни ме…
— Така е — каза задъхано Гая. — Ти си тоя, дето качва неща в нейния фейсбук, нали?
— Стига! — викна Сухвиндер.
Успя да се откопчи и се втурна обратно към тържеството.
— Държиш се отвратително с нея — сграбчи Гая парапета, за да не падне. — Наричаш я лесбийка и всякакви…
— В това, да си лесбийка, няма нищо лошо — обади се Патриша с присвити очи през дима, който вдишваше. — Ама то всъщност какво друго очаквате да чуете от мен.