Андрю забеляза как Фатс я изгледа косо:
— Изобщо не съм казвал, че има нещо лошо. Само се шегувах.
Гая се свлече по парапета и седна на ледения асфалт, забила глава в ръцете си.
— Добре ли си? — попита я Андрю.
Ако го нямаше Фатс, и той щеше да седне до нея.
— Напорках се — измърмори тя.
— Няма да е лошо да си бръкнеш с пръст в гърлото — предложи Патриша с безстрастен поглед.
— Хубав звяр — каза Фатс по посока на беемвето.
— Ъхъ — съгласи се Патриша. — Чисто нов. Печеля двойно повече от брат ми — каза, — обаче Майлс е Младенецът Христос. Майлс месията… Общинският съветник Молисън Втори… Пагфърдски. Харесва ли ти Пагфърд? — обърна се тя към Фатс, а Андрю наблюдаваше как Гая диша дълбоко с навряна между коленете глава.
— Ами! — каза Фатс. — Абсолютен кенеф.
— Ъхъ. И аз… лично нямах търпение да се измъкна. Познавахте ли го Бари Феърбрадър?
— Слабо — рече Фатс.
Но нещо в тона му притесни Андрю.
— Беше ми възпитател по учебната дейност в „Сейнт Томас“ — продължи Патриша, все още загледана в края на уличката. — Страхотен тип. Много исках да дойда за погребението му, но с Мели бяхме в Цермат. А каква е тая история, дето майка ми само злорадства… за някакъв си Призрак на Бари?
— Някой качва разни работи на уебсайта на общинския съвет — намеси се набързо Андрю от страх да не би Фатс да изтърси нещо. — Разни клюки там…
— О, да, майка ми страшно си пада по такива работи.
— Много ми е любопитно какво ще каже Призрака следващия път — подметна Фатс и хвърли кос поглед на Андрю.
— Предполагам, че ще престане, след като минаха изборите — измънка Андрю.
— Не съм убеден — рече Фатс. — Ако има нещо друго, от което старият Призрак на Бари да се дразни…
Усещаше, че бърка в здравето на Андрю, и се кефеше. Не стига, че Андрю напоследък само с тъпата си работа се занимаваше, ами се канеше и съвсем скоро да се махне съвсем. Не че Фатс му дължи каквото и да било. Истинската автентичност е несъвместима с чувството за вина и задълженост.
— Ей, ти там, долу, добре ли си? — попита Патриша, а Гая кимна, без да повдигне глава. — От кое ти призля? От пиенето или от дуета?
Андрю се позасмя — и от учтивост, а и понеже искаше да отмести темата от Призрака на Бари Феърбрадър.
— И на мен ми се повдигна — каза Патриша. — Дъртата Морийн и баща ми. Пеят, хванати ръка за ръка. — Патриша опъна за последно от фаса си, после го хвърли на земята и го стъпка с токче. — Бях на дванайсет, когато я заварих да му духа. А той ми даде петарка да не съм кажела на майка ми.
Андрю и Фатс се бяха вкаменили и не смееха дори да се спогледат. Патриша обърса лице с опакото на ръката си: плачеше.
— Що ми трябваше да идвам, по дяволите. Знаех си, че нищо няма да излезе.
Качи се в беемвето и пред погледите на вкаменените младежи запали двигателя, излезе на заден от мястото си на паркинга и изчезна в нощта.
— Ебаси — рече Фатс.
— Ще повърна — прошепна Гая.
— Господин Молисън каза да се връщате да наливате питиета.
Предала съобщението, Сухвиндер пак хлътна вътре.
— Не мога — прошепна Гая.
Андрю я остави навън. Данданията в залата го блъсна още щом отвори вътрешните врати. Дискотеката беше във вихъра си. Наложи му се да се отдръпне настрана, за да могат Обри и Джулия Фоли да излязат. Обърнали гръб на празненството, и двамата имаха мрачния вид на хора, които с най-голямо удоволствие си тръгват.
Саманта Молисън не танцуваше. Облегнала се бе на голямата маса, по която доскоро имаше цели редици с пълни чаши. Докато Сухвиндер събираше използваните, Андрю отвори последния кашон с чисти чаши, подреди ги и ги напълни.
— Изкривила ти се е папийонката — каза му Саманта, пресегна се през масата и му я оправи.
А той от притеснение хукна обратно в кухнята в мига, в който тя го пусна. След като сложеше поредната партида в миялната машина, Андрю надигаше шишето с откраднатата водка. Искаше да се напие като Гая — да се върне към онзи миг, в който се смееха заедно неудържимо, преди да се появи Фатс.
След десет минути провери наново масата с напитките: Саманта още се подпираше на нея с изцъклен поглед, пред всичките тези току-що налети за нейното удоволствие чаши. Хауърд се друсаше насред дансинга, по лицето му течеше пот, а той се смееше гръмогласно на нещо, казано му от Морийн. Андрю си проправи път през тълпата и отново се озова навън.