В началото не можа да я открие; видя ги чак след малко. Гая и Фатс се бяха впили един в друг само на десет метра от вратата, облегнати на парапета, с притиснати здраво тела, наврели езици в устата на другия.
— Извинявай много, но не мога сама да се оправя — каза Сухвиндер отчаяно зад гърба му. След което и тя забеляза Фатс и Гая и издаде нещо средно между лай и вопъл. Андрю я последва обратно в залата, целият изтръпнал. В кухнята изсипа остатъка от водката в една чаша и го изпи на екс. Напълни с механични движения мивката и взе да мие чашите, които не се бяха побрали в миялната машина.
Алкохолът обаче не му действаше по същия начин като хашиша. Караше го да се чувства празен, но и да изпитва желанието да удари някого — Фатс, да речем.
След време осъзна, че пластмасовият часовник на кухненската стена се е преместил от полунощ на един и че народът се разотива.
Трябваше да им връща палтата. Направи известен опит, но после пак влезе, залитайки в кухнята, и остави Сухвиндер сама да се справя.
Саманта се беше облегнала на хладилника — съвсем сама, с чаша в ръка. Зрението на Андрю изведнъж бе станало някак си накъсано, сякаш гледаше поредица от снимки. Гая още я нямаше. Явно си беше тръгнала отдавна с Фатс. Саманта нещо му приказваше. И тя беше пияна. Но той вече не се стесняваше от нея. Имаше подозрението, че много скоро ще повърне.
— … мразя тоя проклет Пагфърд… — разправяше Саманта, — но ти поне си млад и ще имаш време да се измъкнеш.
— Ъхъ — отвърна й с безчувствени устни. — И т’ва ше стане. И т’а ш’стане.
Тя отметна косата от челото му и го нарече „сладур“. Образът на Гая, навряла език в устата на Фатс, заплашваше да заличи всичко останало. Надушваше парфюма на Саманта, идващ на талази от горещата й кожа.
— Тая банда са големи лайна — каза и посочи бюста й, но тя май не го чу.
Устните й бяха напукани и топли, циците й бяха огромни и притискаха гръдния му кош; гърбът й бе толкова широк, колкото и неговия…
— К’во правиш ма, д’еба твойта…?
Андрю се бе разплул върху дъската за изцеждане, а някакъв едър мъж с къси посивели коси влачеше Саманта навън от кухнята. Имаше смътното чувство, че е станало нещо лошо, но странната накъсаност на действителността ставаше все по-подчертана и в един момент не му остана нищо друго, освен да залитне през помещението до кофата за боклука и да повръща, повръща, повръща… Чу как Сухвиндер разправяше някому:
— Съжалявам, няма как да влезеш! Чак до вратата е затрупано!
Завърза здраво торбата с повръщаното. Сухвиндер му помогна да изчистят кухнята. Още два пъти му се наложи да повърне, но и двата пъти успя да се добере до тоалетната.
Наближаваше два, когато запотеният, но нахилен Хауърд дойде най-после да им благодари и да им пожелае лека нощ.
— Браво. Чудесна работа свършихте. До утре, значи. Къде изчезна госпожица Бодън, между другото?
Андрю остави Сухвиндер сама да измисли лъжата. Излязъл навън, отключи веригата, с която бе привързал колелото, и го забута в мрака.
Продължителната студена разходка до „Дилтоп Хаус“ му поизбистри главата, но не успя да прогони нито горчивината, нито мъката му.
Не беше ли споменал по някакъв повод на Фатс, че харесва Гая? Сигурно не, но нямаше начин Фатс да не знае. Убеден беше, че Фатс знае… дали те и в момента се чукат?
Скоро ще се махна оттук, рече си Андрю, приведен и треперещ от студ, докато тикаше велосипеда нагоре по хълма. Ебал съм ги…
След което си каза: Май наистина ще трябва да се махна оттук… Наистина ли преди малко се беше натискал с майката на Лекси Молисън? Тоя, дето ги разтърва, не беше ли мъжът й? Ама това наистина ли се беше случило?
Боеше се от Майлс, но не по-малко му се щеше да разкаже за станалото на Фатс, да му види физиономията…
Когато влезе каталясал у дома, чу в тъмното гласа на Саймън откъм кухнята.
— Прибра ли ми велосипеда в гаража?
Седнал бе на кухненската маса и ядеше корнфлейкс. Часът наближаваше два и половина след полунощ.
— Сън не ме лови нещо — каза Саймън.
За разлика от всеки друг път, не беше ядосан. Рут липсваше, та нямаше пред кого да доказва, че е по-голям и по-умен от синовете си. Видя му се изморен и дребен.
— Май ще трябва да се местим в Рединг, Пъпчо. — Нарицателното се бе превърнало почти в галено име.