Андрю все още трепереше леко, а в същото време се чувстваше остарял, потресен и изключително виновен, та изведнъж му се прищя да изкупи някак си вината за онова, което бе сторил на Саймън. Да възстанови равновесието и да привлече Саймън за свой съюзник. Че нали са едно семейство. И заедно ще се местят. Току-виж на новото място им потръгнало повече.
— Искам да ти покажа нещо — каза. — В училище ни научиха. Ела с мен…
И заведе баща си до компютъра.
IV
Мъглявото синьо небе се простираше като купол над Пагфърд и „Фийлдс“. Утринната светлина огряваше стърчащия на площада стар каменен паметник на загиналите във войните и напуканите бетонни фасади по „Фоли Роуд“ и придаваше бледозлатист отблясък на белите стени на „Хилтоп Хаус“. Като се качваше в колата си за поредната дълга смяна в болницата, Рут Прайс погледна към реката Ор, лъснала в далечината като сребърна лента, и си рече колко ужасно несправедливо е, че скоро някой друг ще е собственик на нейната къща и нейния изглед.
На километър и половина оттам, на „Чърч Роу“, Саманта Молисън все още спеше дълбоко в стаята за гости. Вратата не можеше да се заключва, но тя я барикадира с фотьойл и чак тогава рухна полуоблечена върху леглото. Сънят й се нарушаваше от зараждащото се цепещо главоболие, та промушилият се през цепката в завесите слънчев лъч прогаряше като лазер ъгълчето на едното й око. Примлясна с пресъхнала уста и потръпна леко в дебрите на този тревожен сън, в който сънищата й бяха изпълнени с чувството за вина и бяха едни такива, особени.
Долу, сред чистите, блеснали повърхности в кухнята, Майлс седеше с изправен гръбнак, съвсем сам, с недокосната чаша чай пред себе си, втренчен в хладилника и попадащ наново в спомена си на пияната своя жена, вкопчила се в прегръдките на шестнайсетгодишен ученик.
През три къщи от тях Фатс Уол лежеше в стаята си и пушеше, все още в дрехите, с които бе присъствал на рождения ден на Хауърд Молисън. Беше си поставил за цел да не мигне цяла нощ и беше успял. Устата му бе леко претръпнала и пареше от всичките изпушени цигари, но умората му оказваше ефект, обратен на онзи, който очакваше: вече не бе способен да мисли с особена яснота, но нещастието и опасенията му бяха не по-малко изострени от всеки друг път.
Колин Уол се събуди облян в пот от поредния за всичките тези години кошмар. В сънищата си винаги вършеше ужасни неща — онези, от които най-много се плашеше в будно състояние, а този път сънува, че е убил Бари Феърбрадър и че полицията току-що е дошла да му каже, че са го разкрили — изровили са Бари и са намерили отровата, която Колин му е дал.
Впил поглед в познатата сянка на абажура върху тавана, Колин се зачуди как е можело досега да не му мине мисълта, че е възможно именно той да е убил Бари, при което въпросът сам се зададе ребром: А откъде си сигурен, че не си бил ти?
На долния етаж Теса си инжектираше инсулин в корема. По миризмата на тютюн, слязла по стълбите от таванската стая, позна, че Фатс се е прибрал предната нощ. Нямаше представа къде е бил и в колко часа си е дошъл, и това я плашеше. Дотам ли я докараха?
Хауърд Молисън спеше дълбоко и щастливо на двойното си легло. Шарките на завесите го оцветяваха с розови листенца и го предпазваха от внезапно събуждане, но силното му давене и хъркане бяха събудили жена му. Шърли от известно време беше в кухнята, ядеше препечен хляб и пиеше кафе по очила и хавлиен халат. Но споменът за това, как Морийн пееше, хваната ръка за ръка със съпруга й в Черковната зала, я изпълни с такава концентрирана омраза, че я лиши от всякакви сетивни усещания по отношение на храната.
В „Ковачницата“, на няколко километра извън Пагфърд, Гавин Хюс се сапунисваше под горещия душ и се чудеше защо няма куража на другите мъже и как така те вечно успяват да направят правилния избор изсред почти безбройните алтернативи. Нещо у него копнееше за един начин на живот, който бе мяркал, но никога не бе опитвал, но и от който в същото време се боеше. Изборът е нещо опасно: каквото и да избереш, зачеркваш всички останали възможности.
Кей Бодън лежеше будна и изтощена в леглото си на „Хоуп Стрийт“ заслушана в ранната сутрешна тишина на Пагфърд и загледана в Гая, която спеше до нея на спалнята, с блед и изцеден вид на ранната дневна светлина. На пода до Гая имаше кофа, поставена там от Кей, на която се бе наложило в малките часове буквално да пренесе дъщеря си от банята до спалнята, след като цял час я беше държала за косата да не се удави в тоалетната чиния.