VI
Шърли се възползва от дълбокото хъркане на Хауърд да си вземе душ и да извади дрехи от гардероба. Камбанните звуци от „Архангел Михаил и Вси Светии“ за сутрешната молитва в десет часа стигнаха до ушите й в момента, в който си закопчаваше жилетката. Всеки път си даваше сметка как дъни тоя звън в ушите на семейство Джаванда, което живее срещу черквата, и се надяваше, че им напомня мощно привързаността на Пагфърд към едни стари обичаи и традиции, с които те, толкова очебийно, нямат нищо общо.
По навик, превърнал се вече в автоматизъм, прекоси преддверието, влезе в някогашната стая на Патриша и седна пред компютъра.
Патриша следваше поначало да е тук, да спи на разтегнатия диван, който Шърли специално бе постлала. Но добре, че поне с нея не й се налагаше да се разправя точно днес. Хауърд, който продължаваше да си тананика „Зелената трева на моя роден край“ чак докато се прибраха по малките часове в „Амбълсайд“, установи липсата на Патриша едва когато Шърли пъхна ключа във входната врата.
— А къде е Пат? — изхъхри, облегнал се на верандата.
— Ами беше се вкиснала, че Мели не пожелала да дойде — въздъхна Шърли. — Били се посдърпали… та предполагам, че се е прибрала да закърпи положението.
— Поне от скука няма да умрем — каза Хауърд и взе да отскача леко от противоположните стени на тясното преддверие, напредвайки внимателно към спалнята.
Шърли влезе в любимия й медицински сайт. Още с написването на първата буква от наименованието на заболяването, което я интересуваше, сайтът пак й предложи описанието си на „Епипена“, а Шърли си преговори съдържанието и приложението на устройството — за всеки случай, ако някой ден й се наложи все пак да спасява живота на общия им работник. После старателно въведе „екзема“ и с известно разочарование се осведоми, че заболяването не е заразно и по тази причина не може да й послужи като извинение за уволнението на Сухвиндер Джаванда.
И пак само по навик написа адреса на уебсайта на пагфърдския общински съвет и влезе във форума.
Привикнала беше вече да фиксира от разстояние очертанието и дължината на потребителското име Призрака_на_Бари_Феърбрадър, така както влюбеният до уши познава моментално обекта на чувствата си по тила, стойката на раменния пояс или походката.
Достатъчно й бе да мерне най-горното съобщение, за да изпадне в радостна възбуда: не е забравена. Знаеше си тя, че избухването на доктор Джаванда няма да остане ненаказано.
Първият гражданин на Пагфърд замесен в любовна афера
Зачете се, но от самото начало нещо се обърка: очакваше все пак да види името на Парминдер. Втори път го прочете и изведнъж се задави така, сякаш я бяха лиснали с ледена вода.
Първият гражданин на Пагфърд Хауърд Молисън и дългогодишната жителка Морийн Лоу от години са нещо повече от делови съдружници.
Публична тайна е, че Морийн редовно опитва най-хубавия салам на Хауърд. Единствена непосветена в тази тайна май си остава съпругата на Хауърд Шърли.
Не е вярно! — вкамени се на стола си Шърли.
Не може да бъде!
Е, и тя веднъж-дваж се бе усъмнила… дори беше намекнала на Хауърд…
Не искаше да повярва. Не можеше да повярва.
Но щяха да се намерят и хора, които да повярват. Да повярват на Призрака. Всички му вярваха.
Усещаше ръцете си като празни ръкавици — неловки и безсилни; опита се, с куп грешки, да заличи постинга от сайта. Всяка секунда от съществуването му означаваше, че и някой друг го чете, вярва му, смее се и го подава на местния вестник… Хауърд и Морийн, Хауърд и Морийн…
Съобщението изчезна. Шърли остана да седи вперила поглед в екрана, а в това време мислите й се щураха като мишлета из стъклен съд: търсят начин да избягат, но не намират пътя, краченцата им се плъзгат и не им дават да се качат обратно до онова щастливо място, което бе заемала, преди да види това отвратително нещо, написано за сведение на цял свят…
А той се присмиваше на Морийн.
Не, тя се беше присмивала на Морийн. А Хауърд се е присмивал на Кенет.
Вечно заедно — в празник и делник, по излети и екскурзии…
… Единствена непосветена в тази тайна…
… двамата с Хауърд отдавна нямаха нужда от секс; от години спяха на отделни легла, имаха си неизказана уговорка…