… редовно опитва най-хубавия салам на Хауърд…
(Майката на Шърли като че оживя до нея в стаята: кикотеше се подигравателно, та чак плискаше вино от чашата си… Шърли ненавиждаше двусмисления смях. Открай време не понасяше нецензурните подмятания и подигравките.)
Скочи, спъна се в краката на стола и се забърза към спалнята. Хауърд все още спеше по гръб и пръхтеше, и грухтеше.
— Хауърд — викна го. — Хауърд!
Мина цяла минута, докато успее да го събуди. Той я гледаше объркан и дезориентиран как се е надвесила отгоре му, а тя го виждаше все още като своя рицар закрилник, който ще я спаси.
— Хауърд, Призрака на Бари Феърбрадър е качил ново съобщение.
Възмутен от грубия начин, по който го бе събудила, Хауърд заби нос във възглавницата и изпъшка мощно.
— За теб — уточни Шърли.
Много рядко си говореха без недомлъвки тя и Хауърд. И това поначало й се нравеше. Но днес нямаше как.
— За теб — повтори — и Морийн. Пише, че сте… че имате любовна връзка.
Месестата му длан се прокрадна по лицето му и той разтърка очи. Търкане, което по нейната категорична преценка трая по-дълго от необходимото.
— Какво? — попита той накрая с все още закрито лице.
— Че с Морийн сте любовници.
— Това пък откъде е излязло?
Никакво отричане, никакво възмущение, никакъв язвителен смях. Само плаха молба да му назове източника.
Оттам насетне този миг остана в спомените на Шърли като мига на смъртта; на един наистина приключил живот.
VII
— Млъкни, Роби, да ти еба майката! Млъкни!
Завлече детето до една автобусна спирка на няколко преки от тях, та да не може да ги намери нито Обо, нито Тери. Не беше сигурна дали парите ще й стигнат за рейса, но беше решена да се добере до Пагфърд. Баба Кат вече я няма, няма го и господин Феърбрадър, но Фатс Уол го има и трябва на всяка цена да й направи бебе.
— Оня що беше с тебе в стаята? — кресна Кристъл на Роби, който се разциври и не й отговори.
Батерията на Териния мобифон беше почти свършила, а като потърси Фатс, попадна на гласовата му поща.
А на „Чърч Роу“ Фатс предъвкваше препечен хляб и слушаше поредния до болка познат му и ненормален разговор в кабинета от другата страна на преддверието. Ако не друго, поне му служеше да го разсейва от собствените му мисли. Мобифонът в джоба му извибрира, но той не се обади. В момента с никого не му се приказваше. А и беше сигурен, че не е Андрю. Особено пък след снощи.
— Знаеш какво следва да направиш, Колин — казваше майка му. Звучеше изтощено. — Моля ти се, Колин…
— Но те бяха на вечеря у нас в събота. Нощта, преди да почине. Аз готвих. Ами ако…
— Колин, нищо не си сложил в храната… Бога ми, ето че и аз почнах… не бива да го допускам, Колин. Знаеш, че не бива да се набърквам и аз. В момента говориш не ти, а твоето ОКР.
— И все пак не е изключено, Тес. Изведнъж ми мина през ума: ами ако съм сложил нещо…
— Тогава ние защо сме още живи — и ти, и аз, и Мери? Не забравяй, че и аутопсия му правиха, Колин!
— Никой така и не ни съобщи подробностите. И Мери си премълча. Имам чувството, че точно заради това вече не ни говори. Понеже подозира.
— За бога, Колин…
Гласът на Теса премина в притеснен шепот, от който нищо не можеше да разбере. Мобифонът му отново завибрира. Фатс го извади от джоба си. Номерът на Кристъл. Натисна зеления бутон.
— Здрасти — каза Кристъл на фона на някакви детски крясъци. — Искаш ли да се видим?
— Не знам — прозя се Фатс.
Беше се наканил да си ляга.
— Идвам в Пагфърд с рейса. Може да се срещнем някъде.
Снощи бе натиснал Гая Бодън върху парапета зад Черковната зала, но тя по едно време се изсули изпод него и повърна. После пак взе да му чете конско, при което той я заряза и се прибра пеш у дома.
— Не знам — рече.
Чувстваше се крайно изморен и нещастен.
— Хайде бе — занавива го тя.
А откъм кабинета се чу гласът на Колин:
— Ти така казваш. Ами ако не са го уловили? Ако…
— Колин, няма смисъл да навлизаме в тази… не бива да вземаш на сериозно тези свои мисли.
— Как си позволяваш да ми говориш така? Как да не го вземам на сериозно? Щом нося отговорност…
— Хубаво де — каза Фатс на Кристъл. — След двайсе, пред кръчмата на площада.