— Нищо друго ли няма да кажеш? Насвиркваш се на рождения ден на баща ми…
— По-добре ли щеше да е, ако не беше на партито на проклетия ти баща? — кресна тя, припламнала от неговия гняв. — Това ли ти е на теб мъката? Че те изложих пред мама и тате?
— Целуваше се с шестнайсетгодишен младеж…
— Който може би ще се окаже първият от цяла поредица! — продължи да крещи Саманта, а когато стана и тресна чашата си в мивката, дръжката остана в ръката й. — Абе ти не разбираш ли какво ти говоря? Писна ми! Мразя шибания ни живот, мразя и шибаните ти родители…
— … но нямаш нищо против да плащат за образованието на децата…
— … мразя това, че пред очите ми се превръщаш в копие на баща си…
— … глупости на квадрат. Просто не желаеш да съм щастлив, щом ти не си…
— … а през това време моят мил съпруг пет пари да не дава какво ми е…
— … толкова много неща можеш да вършиш, ама ти е по-лесно да седиш из къщи и да страдаш…
— … нямам ни най-малкото намерение да се застоявам повече вкъщи, Майлс…
— … недей да очакваш от мен да ти се извинявам, че се занимавам с обществена дейност…
— … казах ти го вече и държа на думите си: и на малкия му пръст не можеш да се качиш!
— Какво? — подскочи той и столът му падна, а Саманта се отправи към кухненската врата.
— Много добре ме чу — викна. — Както писах в писмото си, и на малкия пръст на Бари Феърбрадър не можеш да стъпиш. Той беше искрен човек.
— В кое твое писмо?
— Онова — каза тя задъхано с ръка върху дръжката, — което изпратих. Прекалих с пиенето една вечер, която ти прекара на телефона с майка си. И ако искаш да знаеш — отвори тя вратата, — изобщо не гласувах за теб.
Изражението му я разстрои. В преддверието обу първите обувки, които й попаднаха — чифт сабо — и изхвърча през вратата, преди той да успее да я спре.
IX
Пътуването върна Кристъл в детството й. Навремето всеки ден минаваше по този маршрут с рейса до „Сейнт Томас“ и обратно, съвсем сама. Знаеше точно кога ще се появи абатството и го показа на Роби.
— Виждаш ли големия разрушен замък?
Възбудата от пътешествието с автобус беше притъпила донякъде глада на Роби. Кристъл стискаше здраво ръката му. Обещала му беше да го нахрани, като слязат от автобуса, макар да нямаше представа откъде ще му намери ядене. Дано успее да вземе на заем от Фатс поне за един пакет чипс, че и за билет за връщане.
— Тука учех едно време — каза на Роби, докато детето мацаше с пръсти по мръсния прозорец и рисуваше някакви абстрактни плетеници. — И тебе тук ще те запишем.
Когато я преместят заради бременността й, със сигурност пак във „Фийлдс“ ще я настанят, понеже там къщите са толкова скапани, че никой не ще да ги купува. Но Кристъл виждаше и в това нещо положително, понеже при всичката й порутеност една такава къща ще постави и Роби, и бебето в района на „Сейнт Томас“. А пък родителите на Фатс няма начин да не й дадат пари поне за една пералня, като им роди внучето. Може и за телевизор да останат.
Автобусът се затъркаля по нанадолнището към Пагфърд, та преди шосето да слезе съвсем ниско, Кристъл успя да мерне за миг отблясък от лъскавата река. Навремето, когато я включиха в отбора по гребане, страшно съжаляваше, че не тренират на Ор, а на мръсния стар ярвилски канал.
— Хайде, стигнахме — каза на Роби, когато автобусът свърна бавно в окичения с цветя площад.
Фатс не съобрази навреме, че да чака пред „Черният прелат“, означаваше да виси срещу „Молисън енд Лоу“ и „Медният чайник“. Оставаше повече от час до обяд, началото на работното време на кафето в неделите, но Фатс нямаше представа колко по-рано идваше на работа Андрю. Нямаше никакво желание точно днес да срещне най-стария си приятел, затова се замота в уличката покрай пъба и се появи отново оттам едва след пристигането на автобуса.
А когато превозното средство се отдалечи от спирката, разкри Кристъл и едно доста мърляво момченце. Фатс тръгна към тях озадачен, с плавни крачки.
— Това ми е братчето — обяви агресивно Кристъл в отговор на нещо, което бе разчела по лицето на Фатс.
А Фатс нанесе наум нова поправка в дефиницията си за суров и автентичен живот. За един съвсем кратък миг му беше минала мисълта да забремени Кристъл (та да покаже на Гнездото на какво е способен един истински мъж, ей така, съвсем между другото, без никак да се напъва), но това вкопчило се в ръката на сестра си момченце съвсем го обърка.