И съжали, че изобщо се е съгласил да се срещнат. Та тя го излагаше публично. Като я гледаше такава насред площада, хиляди пъти предпочиташе да са пак в миризливата й гадна къща.
— Имаш ли някакви пари? — запита настоятелно Кристъл.
— Какво?
Мозъкът му едва работеше от умора. Вече не помнеше от какъв зор му беше притрябвало да будува цяла нощ; езикът му пулсираше от всичките изпушени цигари.
— Мангизи — повтори Кристъл. — Гладен е, а аз си изгубих петте лири. Ще ти ги върна.
Фатс бръкна в джоба на джинсите си и напипа една смачкана банкнота. Но понеже по някаква неясна причина не щеше да се прави на прекалено заможен пред Кристъл, взе да рови още по-дълбоко за дребни и по едно време успя да извади в шепата си няколко дребни сребърни и медни монети.
Отидоха до магазинчето за вестници през две улици от площада и Фатс остана отвън, докато Кристъл купи на Роби чипс и ролка шоколадчета с карамелен пълнеж. Нито един не обели и дума, дори Роби, който като че се боеше от Фатс. И чак след като даде чипса на братчето си, Кристъл попита Фатс:
— Къде ще ходим?
Леле, тая да не пита наистина къде ще ходим да се чукаме? В присъствието на това хлапе? Беше си намислил да я заведе евентуално в Гнездото — хем щяха да са насаме, хем щеше окончателно да оскверни дружбата им с Андрю; нямаше повече никому за нищо да е длъжен. Но да я ебе пред тригодишно дете? Изключено!
— Той няма да пречи — каза Кристъл. — Нали му купих шоколад. После — каза на Роби, който не спираше да мрънка за ролката в ръката й. — Изяж си първо чипса.
Запътиха се към стария каменен мост.
— Няма да пречи — повтори Кристъл. — Той много слуша. Нали? — попита със силен глас Роби.
— Дай шок’лад — отвърна малкият.
— След малко.
Усещаше, че днес ще й се наложи да кандърдисва Фатс. Още в рейса си викаше, че макар и неизбежно, воденето на Роби ще да усложни нещата.
— К’во пра’иш тия дни? — попита го.
— Снощи бях на парти — рече Фатс.
— С кого?
Той се прозя широко, та й се наложи да изчака отговора му.
— Арф Прайс. Сухвиндер Джаванда, Гая Бодън.
— И тя ли живее в Пагфърд? — запита рязко Кристъл.
— Ъхъ. На „Хоуп Стрийт“.
Андрю се беше изпуснал, та от него знаеше къде живее. Никога не му беше казвал, че харесва Гая, но Фатс го наблюдаваше как почти не откъсва очи от нея в малкото общи часове, които имаха. Освен това беше забелязал крайната стеснителност на Андрю в нейно присъствие и при всяко споменаване на името й.
Кристъл обаче си мислеше не за Гая, а за майка й — единствената служителка от „Социални грижи“, която й беше харесала; единствената, която бе успяла да повлияе на майка й. Значи, и тя, като Баба Кат, живее на „Хоуп Стрийт“. Нищо чудно и в момента да си е у тях. Ами ако вземе…
Но Кей вече ги беше зарязала. От „Социални грижи“ пак им бяха пратили Мати. Пък и не беше прието да безпокоиш тези хора у дома им. Шейн Тъли беше проследил веднъж неговата социална до тях, та после му шляпнаха забрана за приближаване. Е, вярно е, че преди това пък се бе опитал да строши стъклото на колата й с една тухла…
И все пак, разсъждаваше Кристъл и наблюдаваше с присвити очи разкрилата се иззад завоя река, заслепяваща я с хилядите си бели петънца светлина, Кей си остава и пазителят на папките, и точкуващият съдия, и реферът. Но колкото и свястна да е, нито едно от решенията й не е в състояние да задържи заедно Кристъл и Роби…
— Може да слезем нататък — предложи на Фатс и посочи обраслия бряг малко по-долу от моста. — А Роби ще ни чака тук, на пейката.
А тя хем ще го държи под око оттам, мислеше си, хем ще направи така, че той нищо да не види. Не че щеше да види нещо по-различно от онова, което бе наблюдавал по времето, когато Тери водеше у дома им непознати…
Но и всичката умора не попречи на Фатс да се отврати. Абе как ще вземе да го прави на тревата, пред очите на едно дете?
— Айде недей — помъчи се да каже небрежно.
— Няма да ни пречи бе — навиваше го Кристъл. — Ще му дам ролката. И изобщо няма да разбере какво става — каза, което си беше чиста лъжа.
На Роби много неща му бяха ясни. Дори в детската градина беше станал скандал, когато го бяха хванали да прави уж „задна прашка“ на друго дете.