Добре де: нали майката на Кристъл е била проститутка, сети се Фатс. Това, че не харесваше предложението й, не беше ли всъщност проява на неавтентичност?
— К’во има? — попита заядливо Кристъл.
— Нищо — отвърна й.
Дейн Тъли щеше да се навие. Пайки Притчърд щеше да се навие. Гнездото — за нищо на света.
Кристъл заведе Роби на пейката. Фатс се сгъна на две да надникне над облегалката надолу към шубрака и му се стори, че малкият наистина няма да може нищо да види, но и той все пак ще гледа да свърши колкото се може по-бързо — за всеки случай.
— Вземай — подаде Кристъл ролката с шоколадови бонбони и Роби ги грабна с нетърпение. — Всички ги изяж, ако искаш, само почакай една минута тук. Никъде да не си посмял да мръднеш. Аз слизам долу до ония храсти. Разбра ли, Роби?
— Ъхъ — каза щастливо малкият с вече пълна с шоколад и карамел уста.
А Кристъл се свлече надолу по брега към храсталака с надеждата Фатс да не създава проблеми за това, че ще го правят без презерватив.
X
Гавин си беше сложил черните очила срещу блясъка на сутринното слънце, но за дегизировка и дума не можеше да става — Саманта Молисън щеше да познае колата му от пръв поглед. Затова още като я видя да крачи решително по тротоара с приведена глава и забити в джобовете ръце, предпочете да направи внезапен ляв завой, та вместо да продължи по пътя си към Мери, взе, че мина по стария каменен мост и накрая паркира в странична уличка на отсрещния бряг на реката.
Никак не желаеше Саманта да го види паркирал пред къщата на Мери. В делничен ден ставаше — тогава ходеше в костюм и с куфарче в ръка; нямаше значение и преди, когато още не беше признал пред себе си чувствата си спрямо Мери, но сега беше съвсем друго. Вън всеки случай утрото беше разкошно, а разходката щеше да му даде допълнително време за размисъл.
Рано ми е да се ангажирам напълно, мислеше си на връщане пеш по моста. Там долу, под него, някакво момченце седеше на една пейка и ядеше бонбони. Не е нужно нищо да казвам… Ще карам по слух…
Но дланите му се изпотиха. Мисълта Гая да съобщи на близначките Феърбрадър, че е влюбен в майка им, не го остави да мигне цяла нощ.
Мери като че се зарадва да го види.
— Къде ти е колата? — попита и надникна над рамото му.
— Оставих я долу до реката. Изведнъж ми се прищя да се разходя в това чудно време, а пък после ми дойде наум, че и ливадата ти мога да окося, ако ти…
— О, Греъм вече свърши тази работа. Но много мило от твоя страна, че си се сетил. Влез да пиеш едно кафе.
Продължи да бъбри и да шета из кухнята. Беше по шорти от дънков плат и тениска, които подчертаваха слабостта на тялото й, но косата й пак беше станала лъскава, каквато беше свикнал да я вижда. Забеляза и близначките, легнали на проснатото върху прясно окосената трева одеяло, забучили слушалки в ушите си, всяка заслушана в своя айпод.
— Как я караш? — попита Мери и се настани до него.
Не можа да си обясни загрижеността в гласа й; чак след малко се сети, че през вчерашното си кратко посещение все пак бе успял да й спомене, че с Кей са се разделили.
— Нищо ми няма — каза. — Предполагам, че е за добро.
Усмихна му се и го потупа по ръката.
— А пък аз снощи чух — каза й с попресъхнала уста, — че се каниш да се местиш.
— Ей, голям клюкарник е тоя Пагфърд. Засега е само идея. Тереза ме кара да се върна в Ливърпул.
— А децата как я възприемат тази идея.
— Лично аз предпочитам да изчакам момичетата и Фъргъс да си вземат първо юнските изпити. Деклън му е още рано да го мисля. На никой от нас май не му се ще да зареже…
Разтопи се в сълзи пред очите му, а той толкова щастлив се почувства, че протегна ръка и докосна нежната й китка.
— Но то и не е задължително…
— … гроба на Бари.
— А — рече Гавин, с угасено като пламъка на свещ щастие.
Мери обърса рукналите сълзи с опакото на дланта си. Има нещо морбидно в нея, помисли си Гавин. В неговия род мъртвите ги кремираха. През живота си досега бе присъствал само на две погребения, като второто беше това на Бари, и всичко в цялата церемония му се стори ужасно гадно. За Гавин гробът беше просто белег къде се разлага даден труп — противна мисъл; но се намираха хора, които си наумяваха да ходят до този гроб с цветя и да стоят там, като че има шанс мъртвият да се върне.
Тя стана да вземе кутията с книжни салфетки. Навън, на ливадата, близначките си бяха споделили единия комплект слушалки и сега главите им се тръскаха в ритъма на една и съща песен.