Стигна до първия гъсталак на брега, видя, че храстите вече не мърдат, и реши, че сега може да се приближи.
— Кристъл — викна я.
Но в храстите нямаше жива душа. Кристъл не беше там.
Роби се разрева и взе да вика с всички сили името й. Покатери се обратно по брега и се огледа с обезумял поглед наляво и надясно, но на пътя нямаше и помен от нея.
— Кристъл! — изкрещя.
Забързаната по отсрещния тротоар жена с къси сребристи коси му хвърли кратък поглед и се намръщи.
Шърли беше оставила Лекси в „Медният чайник“, където момичето явно се чувстваше добре, но на минаване през площада мярна Саманта — последният човек, с който би пожелала да се срещне в този момент, заради което се бе врътнала в обратната посока.
Воят и виковете на детето отекваха зад гърба й, но тя не намали ход. В джоба ръката й стискаше здраво „Епипена“. Няма да им позволи да я превърнат в мръсна шега. Ще си остане чиста и достойна за съчувствието им, като Мери Феърбрадър. Мощният й, опасен гняв не й позволяваше да мисли свързано: изпитваше единствено желанието да действа, да накаже, да сложи край.
Тъкмо преди стария каменен мост храстите вляво от пътя й леко потръпнаха. Погледна и окото й долови нещо безсрамно и нечестиво, което я тласна още по-силно към целта й.
XIII
Сухвиндер беше тръгнала из Пагфърд доста по-рано от Саманта. Излезе от „Старият дом на свещеника“ малко след като майка й й нареди да върви на работа, и оттогава се размотаваше по улиците и наблюдаваше невидимите ограничителни зони около „Нърч Роу“, „Хоуп Стрийт“ и площада.
В джоба си имаше близо петдесет лири — заплатата й от кафето и за снощното парти, а така също и бръснарско ножче. Викрам беше седнал зад бюрото си, та не можа да се добере до спестовната си книжка в малката кантонерка в бащиния й кабинет. Почака известно време на спирката да дойде рейс за Ярвил, но като мярна приближаващите се по тротоара Шърли и Лекси Молисън, моментално се скри.
Гая я беше предала най-брутално и неочаквано. Да вземе да свали Фатс Уол… а той сега, като тръгне с Гая, сто на сто ще зареже Кристъл. Никой не може да я разубеди, че всяко момче би зарязало всяко друго момиче заради Гая. Но не може да си представи, че ще отиде на работа и ще слуша как единствената й съюзничка й обяснява как Фатс всъщност бил свястно момче.
Мобифонът й избръмча. Гая за втори път й текстваше.
Сно6ти олях ли се?
отива6 ли на ба4?
И нито дума за Фатс Уол. За натискането с мъчителя на Сухвиндер. Новото послание я питаше:
Ок ли си?
Сухвиндер върна мобифона в джоба си. Най-добре ще е да тръгне пеш към Ярвил и да вземе автобус извън града, та никой да не я види. Родителите й изобщо няма да усетят, че я няма, до пет и половина, когато трябва да се прибере от кафето.
Вървеше потна и изморена, а в главата й се оформяше отчаян план: дано успее да си намери подслон за по-малко от петдесет лири… нищо друго не желае, освен да остане сама и да се развърти с бръснарското ножче.
Тръгна по крайречния път. Долу под нея бучеше Ор. Ако мине по моста, ще хване някоя задна уличка чак до началото на детелината.
— Роби! Роби! Обади се!
По брега се щураше Кристъл Уидън, а Фатс Уол пушеше с една ръка в джоба и я гледаше как тича.
Сухвиндер сви рязко по моста, ужасена, че един от двамата може да я забележи. Крясъците на Кристъл отекваха над буйните води.
Мярна нещо в реката под себе си.
А ръцете й хванаха напечения каменен парапет и преди да осъзнае какво върши, добра се до ръба му, извика: Във водата е, Крис!, и скочи с краката надолу. Течението я повлече, а стъклото от някакъв счупен компютърен монитор сряза крака й.
XIV
С отварянето на вратата на спалнята Шърли видя само двете празни легла. По законите на справедливостта, Хауърд трябваше още да спи; ще се наложи да го накара пак да си легне.
Но не чу никакъв шум нито от кухнята, нито от банята. И Шърли се притесни да не са се разминали, като се е прибрала по крайречния път. Нищо чудно да се е облякъл и да е тръгнал за работа; сигурно и в момента седят с Морийн в задната стаичка и обсъждат Шърли; той най-вероятно се кани да се разведе с нея и да се ожени за Морийн — така и така играта им свърши и няма смисъл повече да се крият.
Почти на бегом се втурна към всекидневната с намерението да позвъни в „Медният чайник“. Хауърд, по пижама, се бе проснал върху мокета.