— Не знам дали чу — мъчеше се да надвика рева на водата и взе, че разказа всичко на Кей.
— Но аз вече не отговарям за нея по линия на „Социални грижи“ — каза Кей.
На седем метра от Теса Андрю успя да се добере до Гнездото. Вътре цареше пълен мрак; никога не беше идвал толкова късно. Заметна тялото си и влезе.
— Фатс?
Чу нещо да се движи в дъното на дупката.
— Ей, Фатс? Тука ли си?
— Да имаш огънче, Арф? — произнесе неразпознаваем глас. — Изтървах проклетия си кибрит.
Андрю понечи да викне на Теса, но тя, така или иначе, нямаше представа за колко време се стига до Гнездото. Ще почака малко.
Подаде му запалката си. И на мъждукащата светлина от пламъчето забеляза, че външността на приятеля му се е променила до не по-малка степен от гласа му. Очите му се бяха подули; цялото му лице беше подпухнало.
Пламъчето угасна. В мрака грейна върхът на цигарата на Фатс.
— Удави ли се? Братчето й?
Андрю не бе очаквал Фатс да не знае.
— Да — каза, после добави. — Доколкото знам. Така… така чух.
Настъпи тишина, последвана в тъмното от тънък писък, като от прасенце.
Андрю провря глава навън, доколкото посмя, само и само шумът на реката да заглуши риданията на Фатс, и се провикна:
— Тука е, госпожо Уол, тука е!
II
В разхвърляната къщурка до реката, в която всички одеяла, тапицирани столове и протрити килимчета бяха вече прогизнали във вода, полицайката прояви безкрайно внимание и грижовност. Възрастната дама, чиято собственост бе къщата, донесе термофор и чаша врял чай, която Сухвиндер не можеше да поднесе към устата си, понеже трепереше като пневматичен чук. Но успяваше от време на време да даде по малко информация: своето име, името на Кристъл и името на удавеното дете, което в момента качваха в линейка. Човекът, който бе разхождал кучето си, се оказа малко глух; даваше показания пред полицията в съседната стая, а Сухвиндер ненавиждаше начина, по който тръбеше своето описание на събитията. Оставил беше кучето си завързано за едно дърво точно под прозореца й и то се скъсваше да вие.
После от полицията се обадиха на родителите й, те дойдоха и още с влизането си понеслата чисти дрехи Парминдер успя да събори масичката на възрастната дама и да строши едно от украшенията й. В тясната баня Парминдер погледна дълбокия мръсен срез по крака на Сухвиндер, откъдето по пухкавата постелка на пода капеха черни точки, и веднага писна на Викрам, който изказваше благодарности на висок глас към всички в преддверието, че трябва да закарат моментално Сухвиндер до болницата.
В колата тя повърна наново, а седналата до нея на задната седалка Парминдер я обърса, като през цялото време не преставаше да говори на висок глас с Викрам; баща й взе да се повтаря с изказвания от рода на „ще се наложи да й направим упойка“ и „тази рана без шевове няма да се размине“, а на задната седалка, до тресящата се и напъваща се да повръща Сухвиндер, Парминдер току кажеше: „Можело е да умреш. Можело е да умреш“.
Сухвиндер имаше чувството, че все още е под вода, или най-малкото — на място, където не може да диша. Опита се да проговори, дано я чуят.
— Кристъл знае ли, че то умря? — попита през тракащи зъби, та се наложи Парминдер да я накара да повтори няколко пъти въпроса си.
— Не знам — отвърна й най-после. — Но ти си можела да умреш, Джоли.
В болницата пак я накараха да се съблече, но този път майка й беше с нея зад паравана, а тя усети с прекалено голямо закъснение грешката си — едва след като видя изписания в очите на Парминдер ужас.
— Боже мили — рече и сграбчи ръката на Сухвиндер. — Божичко! Какво си си направила?
Сухвиндер нямаше думи, затова си позволи да изпадне в рев и неудържимо зъзнене, а в това време Викрам крещеше на всички, включително и на Парминдер, да я оставят на мира, но и да не се мотаят, по дяволите — тая рана трябва да се почисти, после да се зашие, да й дадат болкоуспокояващи и да мине през рентгена…
По едно време се озова на легло с по един родител от двете й страни, всеки хванал да гали по една от ръцете й. Вече се беше стоплила, усещаше се изтръпнала, но кракът беше престанал да я боли. Отвъд прозорците небето се беше стъмнило. Чу как майка й каза на баща й:
— Хауърд Молисън получил нов удар. Майлс ме молеше да отида.
— Ебаси и нахалството — рече Викрам.