(Мърлявото ръсещо мръсотии момченце, за чието съществуване бяха подозирали малцина и за което никой не го беше особено еня, освен майка му и сестра му, с удавянето си бе претърпяло такова преобразувание в колективното пагфърдско съзнание, че вече всички говореха за него като за водно бебе, херувимче, чисто и нежно ангелче, което всеки би обгърнал с обич и съчувствие, ако бяха успели някак си да го спасят.
Но дори и иглата, и пламъкът не промениха по никакъв начин репутацията на Кристъл; напротив, зафиксираха я окончателно в умовете на старите пагфърдци като бездушно същество, което в стремежа си към онова, което възрастните наричаха „кефа си“, бе причинило смъртта на едно невинно дете.)
Шърли вече обличаше палтото си.
— Ти знаеш ли, че аз всъщност ги видях през онзи ден? — попита и бузите й порозовяха. — Малкият плачеше пред едни храсти, а в другите Кристъл Уидън и Стюарт Уол…
— Сериозно? Ама те наистина ли…? — прояви живо любопитство Морийн.
— Съвсем — потвърди Шърли. — Посред бял ден. На открито. А момченцето беше досами реката, като го видях. Още една-две крачки и да падне.
Нещо в израза на Морийн я жегна.
— Бързах — рече рязко Шърли, — понеже Хауърд каза, че се чувствал зле, и бях страшно притеснена. Нямах никакво желание да излизам, но Майлс и Саманта ми бяха пратили Лекси — мен, ако ме питаш, най-вероятно са имали скандал, — а тя изяви желание да отидем в кафето, та акълът ми бе съвсем другаде и единствената мисъл, която ме вълнуваше, беше да се върна при Хауърд… Едва по-късно осъзнах всъщност видяното… но най-ужасното е — каза Шърли, по-зачервена от всякога, и се върна наново към любимия си рефрен, — че ако Кристъл Уидън не е била оставила детето да се изгуби, докато тя се е развличала в храстите, линейката щеше да стигне много по-рано при Хауърд. Нали разбираш? Така, понеже идвали едновременно две… станало недоразумение…
— Знам, знам — прекъсна я Морийн на път към колата, понеже не го чуваше за пръв път. — Но умът ми не го побира защо трябва тук, в Пагфърд, да отслужват опелото…
Езикът я сърбеше да предложи да минат покрай черквата на път за болницата — изгаряше от любопитство да види как изглежда родът Уидън накуп и евентуално да зърне онази изродена майка наркоманка, но така и не намери удобна формулировка на желанието си.
— Но поне едно нещо утешително става, Шърли — рече на път за детелината. — „Фийлдс“ на практика вече е отписан. Поне на това може да се радва Хауърд. Дори и да отсъства известно време от съвета, все пак успя да го наложи.
Андрю Прайс летеше надолу по стръмния хълм от „Хилтоп Хаус“, слънцето напичаше гърба му, а вятърът рошеше косите му. През изминалата седмица синината около окото му бе станала жълто-зелена и изглеждаше дори по-зле, ако това изобщо беше възможно, отколкото в деня, в който дойде на училище с почти затворено око. На онези учители, които проявиха интерес, Андрю разправяше, че е паднал от колелото.
Започнала бе великденската ваканция и предната вечер Гая беше попитала Андрю с есемес дали на другия ден ще ходи на погребението на Кристъл. Той мигновено й отговори „да“ и сега, след сума ти размисъл, се беше изтупал в най-чистите си джинси и тъмносива риза, понеже си нямаше костюм.
Не можеше да проумее съвсем защо Гая ще ходи на погребението, освен за да е със Сухвиндер Джаванда, към която, изглежда, изпитваше все по-топли и по-топли чувства, откакто се реши, че с майка й ще се връщат в Лондон.
— Мама отчете, че изобщо не е бивало да идваме в Пагфърд — съобщи щастливо Гая на Андрю и Сухвиндер през обедната почивка, когато седяха на ниския зид пред магазинчето за вестници. — Най-после се усети, че Гавин е пълен идиот.
Даде на Андрю мобилния си номер и се уточниха да излязат заедно, щом тя отиде в Рединг да види баща си, и спомена така, между другото, че ако той й дойде на гости, ще го разведе из някои от любимите си места в Лондон. Раздаваше блага наляво-надясно като уволняващ се войник, а така лесно дадените обещания позлатиха перспективата от местенето, което предстоеше на самия Андрю. Понеже вестта, че родителите му вече имат оферта от купувач на „Хилтоп Хаус“, го бе изпълнила еднакво и с вълнение, и с болка.