Плавният завой на влизане в „Чърч Роу“, който обикновено повишаваше настроението му, в случая го попари. Видя движещите се из гробището хора, запита се как ли ще мине това погребение и за пръв път през тази сутрин Кристъл Уидън му се яви като нещо повече от абстрактен образ.
Някъде из най-дълбоките кътчета на съзнанието му се върна заровеният там спомен за онзи случай на игралната площадка в „Сейнт Томас“, когато, в духа на обективните научни изследвания, Фатс му беше дал бонбон от бяла ружа със скрит в него фъстък… и сега усещаше как парещото му гърло се свиваше неумолимо, как се опита да викне, как коленете му поддадоха, как всички деца го наблюдаваха с някакъв особен, безкръвен интерес и само Кристъл Уидън беше намерила сили да изкрещи неистово:
— Андипрайс има ’лергичнаакция!
И беше хукнала с късите си яки крачка чак до учителската стая, после директорът грабна Андрю и спринтира до близката лечебница, където доктор Крофърд му би адреналин. Оказа се, че тя единствена от целия клас бе запомнила беседата, която учителката им изнесе по повод опасното заболяване на Андрю — и единствената, която успя да разпознае симптомите.
Трябваше да наградят тогава Кристъл още на следващото общоучилищно събрание със златна звездичка, та дори и с грамота за „Ученик на седмицата“, но не мина и ден (Андрю си го спомняше със същата яснота, с която помнеше и собствения си припадък), и тя така яко цапардоса Лекси Молисън, че й изби два зъба.
Вкара внимателно бегача на Саймън в гаража на семейство Уол, после натисна звънеца с неохота, каквато дотогава не беше изпитвал. Отвори му Теса Уол, облякла най-официалното си сиво палто. Андрю го беше яд, понеже черното му око беше заради нея.
— Влизай, Анди — рече му с напрегната физиономия Теса. — След минутка ще сме готови.
Остана да чака в преддверието, където петната от витража над вратата правеха дюшемето да прилича на кутия с бои. Теса се отправи към кухнята, а Андрю успя да зърне облечения в черен костюм Фатс, свил се на кухненския стол като настъпен паяк, закрил главата си с една ръка, сякаш очакваше някой да го удари.
Андрю му обърна гръб. Двамата не бяха общували помежду си, откакто Андрю заведе Теса до Гнездото. Фатс две седмици не беше стъпвал в училище. Андрю така и не получи отговор на двата си есемеса. А фейсбук страницата на Фатс си стоеше замръзнала такава, каквато беше в деня на партито на Хауърд Молисън.
Седмица по-рано, без никакво предупреждение, Теса позвъни на Саймън и Рут Прайс, за да ги уведоми, че Фатс си признал авторството на съобщенията от името на Призрака на Бари Феърбрадър, и да изкаже най-дълбоките си съжаления за нанесените им вреди.
— Добре де, той откъде е знаел, че оня компютър е у нас? — ревна тогава Саймън и се приближи заплашително към Андрю. — Откъде ще знае Фатс Уол, да го еба, че бачкам след работно време в печатницата, а?
Единственото утешение на Андрю бе това, че ако баща му научеше истината, и всичките увещания на Рут нямаше да го спрат да млати Андрю до безсъзнание.
Нито имаше представа Андрю защо Фатс си беше приписал всичките постинги. Сигурно му е проговорило егото — решимостта му той да е мозъкът — най-пагубният, най-жестокият от всички. Или пък си е наумил, че като поема вината и на двама им, постъпва благородно. Но така или иначе, беше причинил на Андрю много по-голяма беля, отколкото можеше да предположи; и от безопасността на таванската си стая, размишляваше чакащият Андрю в преддверието, с тези сговорчиви, цивилизовани родители изобщо не може да си представи, какво значи да живееш с баща като Саймън Прайс.
През отворената кухненска врата Андрю чуваше приглушения разговор на двамата възрастни Уол.
— Време е да тръгваме — казваше Теса. — Той има морално задължение и е длъжен да дойде.
— И така изтърпя достатъчно наказание — отвърна гласът на Гнездото.
— Не го принуждавам да присъства като…
— Нима? — възрази рязко Гнездото. — За бога, Теса, нима смяташ, че на тях ще им е приятно да го видят? Ти върви. Стю ще остане тука с мен.
Минута по-късно Теса се появи от кухнята и затвори плътно вратата след себе си.
— Стю няма да идва, Анди — каза, а той усети, че е бясна. — Много съжалявам.
— Няма проблем — измънка той.
Но всъщност се зарадва. Не можеше да си представи за какво ще могат да си говорят. А така ще може да седне до Гая.
Малко по-надолу по „Чърч Роу“ Саманта Молисън седеше до прозореца на всекидневната с чаша кафе в ръка и гледаше как опечалените минават покрай дома й на път към „Архангел Михаил и Вси Светии“. А като видя и Теса Уол, придружена, както й се стори, от Фатс, буквално ахна.