— Боже мили, и той ли е тръгнал! — рече на висок глас към никого.
Но след това разпозна Андрю, пламна и бързо се отдръпна от стъклото.
Предполагаше се Саманта да работи вече от дома си, поради което лаптопът й лежеше отворен на дивана; но тази сутрин си облече стара черна рокля и продължаваше да се колебае дали да не отиде на погребението на Кристъл и Роби Уидън. Но май й оставаха само още няколко минути да умува.
Никога не бе казала и една добра дума за Кристъл Уидън, така че нямаше ли да е израз на двуличие да се появи на погребението й само защото я е разплакало описанието на смъртта й в „Ярвил енд Дистрикт Газет“ и понеже кръгличкото й лице надничаше нахилено от всички снимки на класа им, които Лекси бе донесла навремето от „Сейнт Томас“?
Саманта остави чашата с кафе, втурна се към телефона и позвъни в службата на Майлс:
— Здравей, бейб.
(Държала го бе в обятията си да ридае от облекчение до болничното легло, върху което Хауърд беше подкачен към разни машини, но все още жив.)
— Как си? — попита го.
— Горе-долу. Много работа от сутринта. Радвам се да те чуя. Ти как си?
(Предната нощ се бяха любили, без тя да си представя, че е с някой друг.)
— Наближава време за погребението — каза Саманта. — Хората вече се събират…
От три седмици потискаше онова, което й идеше да каже — и заради Хауърд в болницата, и защото не искаше да напомня на Майлс за ужасния им скандал, но нямаше вече как да премълчи.
— … Майлс, аз го видях това дете — Роби Уидън. С очите си го видях. — Гласът й беше изпълнен с паника, но и с молба. — Беше на игрището на „Сейнт Томас“, когато минах оттам онази сутрин.
— На игрището ли?
— Сигурно се беше запиляло, докато онези двамата са… но така или иначе, беше съвсем само — каза и пред очите й се появи образът на мърлявото, занемарено дете. И оттогава не беше престанала да се пита дали нямаше да прояви повече загриженост, ако детенцето бе по-чистичко; дали на някакво подсъзнателно ниво не бе сложила погрешен знак на равенство между очевидните признаци на немара и хулиганството, грубостта, жилавостта. — Реших, че е отишло да си поиграе, а с него нямаше никой. Било е само на три и половина годинки, Майлс! Защо не го попитах с кого е?
— Ей, ей! — прекъсна я Майлс с тон, с какъвто кочияш спира конете, и тя мигновено изпита облекчение — ето, той взема нещата в свои ръце — и очите й се насълзиха. — Изобщо нямаш никаква вина. Откъде си можела да знаеш? Решила си, че майка му най-вероятно е някъде наблизо.
(Значи, той не я мрази, не смята, че е гадна. Напоследък Саманта усещаше определено смирение пред способността на съпруга й да прощава.)
— Не съм особено убедена — промълви несигурно. — Ако го бях заговорила, Майлс…
— Но когато си го срещнала, то изобщо не е било близо до реката.
Но пък беше близо до пътя, рече си Саманта.
През последните три седмици в нея нарастваше желанието да бъде погълната в нещо по-голямо от нея. Очаквала бе ден след ден тази необичайна нужда да стихне (ето как човек става вярващ, опита се тя с шега да се отърси от тези мисли), а тя в действителност продължаваше да се разраства.
— Майлс — рече, — там, в съвета… сега, когато баща ти… а и след оставката на Парминдер Джаванда… сигурно ще ти се наложи да кооптираш някой и друг нов член, нали? — Терминологията й беше позната от дългогодишно слушане. — В смисъл: не вярвам да искаш след всичко станало да провеждаш нови избори, нали?
— В никакъв случай!
— Така че Колин Уол може да запълни единия вакантен пост — втурна се тя смело напред, — а си мислех, че сега, като имам толкова много свободно време… като качих целия си бизнес онлайн… ще мога да заема другия.
— Ти? — удиви се Майлс.
— Ще ми се да върша нещо полезно — рече Саманта.
Кристъл Уидън — мъртва на шестнайсет, барикадирана в оная мръсна къщичка на „Фоли Роуд“… Саманта не беше близнала вино от две седмици. И изпитваше желание да изслуша аргументите в полза на клиниката за наркомании „Белчапъл“.
На „Хоуп Стрийт“ номер десет телефонът иззвъня. Кей и Гая вече закъсняваха за погребението на Кристъл. Когато Гая чу кой е на отсрещната страна, сладкото й лице се втвърди и тя изведнъж взе да изглежда по-възрастна.