И ненавиждаше всеки един миг от тези събития. Нощем продължаваше да усеща тежестта на мъртвото детенце в ръцете й, която се мъчеше да я завлече към дълбокото; спомняше си изкушението да го пусне, за да се спаси сама, и се питаше колко ли още дълго щеше да се съпротивлява на тази мисъл. И в движение, и в покой дълбокият белег на крака я сърбеше и болеше. Вестта за смъртта на Кристъл Уидън така зле й се отрази, че родителите й се принудиха да потърсят услугите на психолог, но затова пък, откакто я измъкнаха от реката, не се беше рязала нито веднъж — допирът до смъртта чрез удавяне, изглежда, я беше пречистил от тази й потребност.
Но още през първия ден, в който се върна на училище, Фатс Уол продължаваше да отсъства, а по коридорите я изпращаха възхитени погледи, чу клюката, че Тери Уидън нямала пари да погребе двете си деца, затова нямало да има надгробен камък и щели да са във възможно най-евтините ковчези.
— Много жалко, Джоли — каза майка й, докато Парминдерови вечеряха под погледите на запълнилите стената семейни снимки.
Говореше не по-малко загрижено от полицайката; в гласа на Парминдер вече липсваше онази рязкост, с която преди разговаряше с дъщеря си.
— Искам да се опитам да събера пари от хората — каза Сухвиндер.
Парминдер и Викрам се спогледаха през кухненската маса. И двамата по инстинкт бяха против идеята да се иска от жителите на Пагфърд да допринасят към подобна кауза, но и двамата предпочетоха да замълчат. Сега, след като бяха видели ръцете на Сухвиндер, се бояха да не я разстроят наново, а и сянката на все още непоявилия се психолог като че се простираше отсега върху всичките им взаимодействия.
— Освен това — продължи Сухвиндер с трескава енергичност, неразличаваща се особено от онази на Парминдер, — смятам, че опелото трябва да се извърши тук, в „Архангел Михаил“, като онова на господин Феърбрадър. Като учехме в „Сейнт Томас“, Крис редовно идваше на богослуженията тук. Бас държа, че през живота си не е стъпвала в друга черква.
Божията светлина грее от всяка душа, рече си Парминдер и за най-голяма изненада на Викрам каза рязко:
— Добре. Ще видим какво може да се направи.
Основно разходите се поеха от семействата Джаванда и Уол, но пари допринесоха и Кей Бодън, Саманта Молисън и две-три майки на момичета от гребния отбор. След това Сухвиндер настоя да отиде лично във „Фийлдс“ и да обясни на Тери какво са направили и защо; всичко за гребната осморка и защо опелото на Кристъл и Роби трябва да се извърши тъкмо в „Архангел Михаил“.
Парминдер изпитваше ужас от мисълта да пусне Сухвиндер сама във „Фийлдс“, хеле пък съвсем сама в онази мръсна къща, но Сухвиндер беше убедена, че няма нищо страшно. И двата рода — и Уидън, и Тъли — знаеха, че се е опитала да спаси Роби. Дейн Тъли престана да й грухти в часовете по английски, а освен това го забрани и на всичките си приятели.
Тери се съгласи с всичко предложено от Сухвиндер. Беше съвсем измършавяла, мръсна, едносрична и абсолютно пасивна. Сухвиндер направо се уплаши от избодените й с игла ръце и изпопадалите й зъби — имаше чувството, че разговаря с труп.
В черквата опечалените се бяха разделили отчетливо: на пейките вляво — хората от „Фийлдс“, а вдясно — пагфърдчани. Шейн и Черил Тъли довлякоха Тери до предния ред и седнаха от двете й страни; облечена в палто с поне две мерки по-голямо, отколкото трябваше. Тери май изобщо нямаше представа къде се намира.
Ковчезите лежаха един до друг на подиуми в предния край на черквата. Върху онзи на Кристъл беше положено весло, изплетено от бронзови хризантеми, а върху ковчежето на Роби — меченце от бели хризантеми.
Кей Бодън се сети за малкото мръсни пластмасови играчки в стаята на Роби и стиснатият в пръстите й лист с програмата за опелото се разтрепери. Естествено, в службата се очакваше да се проведе разследване, най-вече по настояване на местния вестник, чиято статия на първа страница твърдеше, че момченцето било оставено на грижите на две наркоманки и че смъртта му е можело да се избегне, ако немарливите деятелки от „Социални грижи“ са се били погрижили да го отведат на безопасно място. Мати пак беше в отпуск по болест, дължаща се на силния й стрес, а се извършваше и преглед на преатестацията, проведена по настояването на Кей. Та сега Кей се чудеше как ще повлияе всичко това на шансовете й да си намери нова работа в Лондон, и то в момент, в който всички местни органи на властта съкращаваха служители в отделите си за социални грижи, а и как ли щеше да реагира Гая, ако им се наложеше да останат в Пагфърд… вариант, който все още не смееше да обсъди с дъщеря си.