Андрю погледна изкосо Гая и двамата си размениха леки усмивки. Горе, в „Хилтоп Хаус“, Рут вече опаковаше багажа им за местене. Андрю усещаше как вечният оптимист — майка му — се надяваше, че като пожертва дома им и красотата на околните хълмове, ще бъдат възнаградени с прераждане. Внушила си открай време, че Саймън изобщо не усеща що за бясна и престъпна душа е, тя живееше с надеждата всичко това да остане тук, зад тях, като случайно забравени при местенето кашони… Затова пък Андрю се утешаваше с мисълта, че там, където отиват, ще е поне с една крачка по-близо до Лондон, а освен това Гая го бе убедила, че била прекалено пияна, за да съзнава какво прави с Фатс, и се надяваше да го покани заедно със Сухвиндер на кафе у дома си след погребението…
Гая, която за пръв път влизаше в „Архангел Михаил“, слушаше с половин ухо напевното изпълнение на свещеника, а очите й попиваха високия звезден таван и прозорците с цветове на скъпоценни камъни. И установяваше, че Пагфърд все пак притежава определена красота, която, като имаше предвид скорошното им заминаване, определено щеше да й липсва…
Теса Уол предпочете да седне най-отзад, сама, зад всички. Което я постави под прекия поглед на архангел Михаил, чийто крак почиваше завинаги върху оня гърчещ се дявол с рогата и опашката. Сълзите й рукнаха в мига, в който видя двата лъскави ковчега, и колкото и да се мъчеше да ги потисне, тихите й гъргорения все още стигаха до ушите на най-близките около нея. Очаквала бе някак си някой от Уидъновата половина на черквата да разпознае в нея майката на Фатс и да й се нахвърли, но нищо подобно не се случи.
(Семейният й живот се беше обърнал съвсем наопаки. Колин й беше бесен.
— Ти му каза какво?
— Ами той държал да усети какъв е истинският живот — разхлипала се бе тя. — Искал да види грозната му страна. Не схващаш ли защо все се правеше на нехранимайко?
— И ти му каза, че може да е плод на кръвосмешение и че съм направил опит да се самоубия, след като сме го взели?
Толкова години се беше мъчила да ги помири един с друг, и ето че го беше постигнала — с цената на една детска смърт плюс дълбокото разбиране на Колин какво означава чувството на вина. Предната вечер ги беше чула да си говорят в таванската стая на Фатс и бе спряла на долната площадка да ги подслушва.
— … така че вземи окончателно да си избиеш от главата онова… онова, което майка ти ти е подметнала — говореше му пресипнало Колин. — Нима виждаш у себе си някакви физически или умствени дефекти? Щом не виждаш… престани да се тревожиш по въпроса. Но психологът ти ще ти помогне в това отношение…)
Теса гъргореше и пръхтеше в прогизналата си книжна кърпичка, и си даваше сметка колко малко беше успяла да стори за Кристъл, свършила жизнения си път на пода на банята… и колко щеше да й олекне, ако архангел Михаил слезеше сега от окъпания в слънце свой прозорец и почнеше да ги съди всички до един, да постанови каква точно част от греха носи тя за всичките умрели, за всичките рухнали животи, за цялата бъркотия… От другата страна на пътеката някакво шавъркливо представителче на рода Тъли понечи да се измъкне от пейката, но татуирана женска ръка го сграби и го върна на място. Риданията на Теса се прекъснаха от изненадано ахване. Убедена бе, че около онази яка китка видя собствения си изгубен часовник.
На Сухвиндер, която чуваше риданията, й домъчня за Теса, но не смееше да се извърне. Парминдер пък беше бясна по адрес на Теса. Сухвиндер не им беше дала никакво друго обяснение за белезите по ръцете си освен Фатс Уол. И беше накарала майка си да й обещае, че няма да се обажда у тях. Но впоследствие самата Теса позвъни на Парминдер да я уведоми, че Фатс е поел пълна отговорност за постингите от Призрака на Бари Феърбрадър на уебсайта на съвета, а Парминдер й отговори с такава злъч, че оттогава двете не си бяха продумали.
Сухвиндер много се учуди, че Фатс се е изкарал виновен и за нейния постинг, и реши да го приеме за нещо като извинение. Той сякаш открай време разчиташе мислите й; дали пък не беше разбрал, че атаката срещу майка й е дошла тъкмо от нея? Чудеше се дали да не признае истината на психолога, на който родителите й толкова се уповаваха, и дали изобщо някога ще може да го каже и на станалата напоследък мила и каеща се Парминдер…