Стараеше се да следи опелото, но не усещаше то да й помага така, както беше се надявала. Радваше се за веслото и мечето, изплетени от хризантеми от майката на Лорен; радваше се и на присъствието на Гая и Анди и на другите момичета от отбора по гребане, но и сега съжаляваше, че близначките Феърбрадър бяха отказали да дойдат.
(— Мама ще се разстрои — каза Шевон на Сухвиндер. — Тя и досега смята, че татко отделяше прекалено много време за Кристъл.
— О — каза само изненаданата Сухвиндер.
— Освен това — допълни Ниъх — мама се дразни от мисълта, че при всяко ходене на татковия гроб ще виждаме и онзи на Кристъл. Те, доколкото разбирам, ще са доста близо един до друг.
Възраженията им й се сториха дребнави и злобни, но в крайна сметка Сухвиндер реши, че ще е светотатствено да прилага подобни понятия и спрямо госпожа Феърбрадър. А близначките, които напоследък ставаха все по- и по-вглъбени една в друга, зарязаха Сухвиндер със студенина, породена от измяната й с една новодошла отвън — Гая Бодън.)
Сухвиндер все очакваше някой да се изправи и да заразправя каква беше всъщност Кристъл и какво бе постигнала в живота си, така както чичото на Ниъх и Шевон бе сторил по адрес на баща им, господин Феърбрадър, но като се изключат беглите упоменавания от страна на свещеника на „трагично краткия им земен път“ и „местен род с дълбоки корени в Пагфърд“, и той май се стараеше да заобиколи фактите.
Така че Сухвиндер предпочете да се съсредоточи в мислите си върху деня, в който отборът им взе участие във финала на областния шампионат. Господин Феърбрадър ги закара с минибуса да се състезават с момичетата от „Сейнт Ан“. Каналът минаваше право през територията на частното училище и бе решено да се преоблекат в спортната зала на „Сейнт Ан“ и оттам да почне състезанието.
— Неспортсменско решение, разбира се — каза им още по пътя господин Феърбрадър. — Разчитат на фактора „домакинство“. Исках да го променят, но ми отказаха. Но вие хич не им се плашете, окей?
— Ебала съм…
— Крис…
— Не ми пука.
Но още щом свърнаха през портала, Сухвиндер се уплаши. Просторни тучни зелени ливади, огромна симетрична постройка, облицована със златист мрамор, с кулички и най-малко сто прозореца — такива неща досега бе виждала само на пощенски картички.
— Тука е като Бъкингамския дворец! — изпищя от задната седалка Лорен, а устните на Кристъл оформиха едно кръгло „О“ — понякога реакциите й бяха съвсем детински.
Родителите им, плюс прабабата на Кристъл, чакаха някъде там, на далечната финална линия. Сухвиндер беше убедена, че не само тя се чувства дребна, уплашена и незначителна пред входа на тази прекрасна постройка.
Някаква жена с развята преподавателска мантия се втурна да приветства дошлия по анцуг господин Феърбрадър.
— Вие трябва да сте „Уинтърдаун“!
— К’ъв „Уинтърдаун“ ма? Прилича ли ти на шибана училищна сграда? — контрира на висок глас Кристъл.
Сигурни бяха, че учителката от „Сейнт Ан“ я чу. Господин Феърбрадър се извърна и се помъчи да погледне с укор Кристъл, но им беше пределно ясно, че и на него му стана адски смешно. Целият отбор се разкикоти и все още пръхтяха и кудкудякаха, когато господин Феърбрадър ги остави пред входа на съблекалните.
— Разпускайте! — викна им на изпроводяк.
Отборът на „Сейнт Ан“ бе вече вътре заедно с треньорката си. Двете осморки се премериха с погледи през пейките. Сухвиндер се впечатли от прическите на противниковия отбор: дълги, естествени лъскави коси, като от реклами на шампоан. А при тях какво? Шевон и Ниъх с къси бретони, Лорен — и тя с къса коса; Кристъл, вързана, както винаги, на висока стегната опашка, а тази на Сухвиндер — груба, дебела и немирна като конска грива.
Стори й се, че две от местните момичета си прошепнаха нещо и се засмяха надменно, и съвсем се убеди, че не бърка, когато Кристъл изведнъж се изправи в целия си ръст и ги изгледа кръвнишки:
— А ваш’те лайна да не би на рози да ухаят?
— Моля? Какво каза? — наежи се треньорката им.
— Нищо. Само питам — усмихна й се мило Кристъл и я загърби да си събуе анцуга.
Е, нямаше как да не се разкикотят наново. Осморката на „Уинтърдаун“ така и не успяха да се успокоят от смях, докато се преобличаха. Кристъл не престана да клоуничи, а когато отборът на „Сейнт Ан“ тръгна да излиза, им показа голия си задник.
— Красота! — подметна последното от излизащите момичета.