И тъкмо в една от тези железобетонни къщи във „Фийлдс“, която към края на 60-те години вече се напуквала и полягала, се родил и Бари Феърбрадър.
IV
Ярвилският съвет се заричал най-убедително, че поема изцяло отговорността за поддръжката на новия комплекс, но както вбесените пагфърдчани предричали от самото начало, управата на градчето им била съвсем скоро залята от нови сметки. Вярно — ярвилският съвет продължил да предоставя основните видове комунални услуги във „Фийлдс“ и да поддържа самите жилища, но от висотата на своето положение високомерно стоварил върху енорийския общински съвет задачи от рода на това, да поддържа пешеходните алеи, уличното осветление и местата за отдих, автобусните спирки и общинската мера.
Надлезите през шосето между Пагфърд и Ярвил били изпонашарени с графити; автобусните спирки из „Фийлдс“ били вандализирани; тийнейджърите от „Фийлдс“ захвърляли бирени бутилки из целия квартален парк и изпотрошили уличните лампи с камъни. Една от местните пешеходни алеи, особено предпочитана от туристи и разхождащи се, станала любимо сборно място на фийлдските младежи, „че и по-лошо“, както мрачно се изразила майката на Хауърд Молисън. Било решено съответно почистването, ремонтът и подмяната на всичко това да се възложи на пагфърдския общински съвет, като от самото начало станало ясно, че предвидените от управата на Ярвил средства за тази цел са абсолютно недостатъчни и като време, и като суми.
В Пагфърд бързо се наложило мнението, че къща във „Фийлдс“ е висшата цел и смисъл за всяко ярвилско семейство с деца в училищна възраст, което се издържа със социални помощи; че през границата с комплекса „Кантърмил“ върви едно преселение, равняващо се по мащаб единствено с потока мексиканци към Тексас. Че прекрасното им училище „Сейнт Томас“ — магнит за пътуващите ежедневно до Ярвил членове на свободните професии, привлечени най-вече от малките му класни стаи, старомодните чинове с извити сгъваеми капаци, старинната каменна сграда и тучното зелено игрище — щяло да падне един ден в плен на потомството на муфтаджии, наркомани и майки, чиито деца били до едно от различни бащи.
Горният кошмарен сценарий така и не се беше осъществил докрай поради факта, че несъмнените предимства на „Сейнт Томас“ бяха придружени и от определени недостатъци: необходимостта да закупиш униформи или най-малкото — да попълниш куп формуляри, за да добиеш правото на помощи за закупуването им; необходимостта да се сдобиеш с карти за училищните автобуси и да ставаш по-рано, че да изпратиш децата навреме за училище. За някои домакинства във „Фийлдс“ всички тези препятствия се бяха оказали прекалени, поради което децата им бяха пренасочени към голямото, неизискващо униформи начално училище, построено за нуждите на комплекса „Кантърмил“. А повечето фийлдски деца, посещаващи „Сейнт Томас“, се вписваха съвсем добре сред пагфърдските си връстници; някои дори бяха приети като съвсем нормални, добри деца. Което позволи на Бари Феърбрадър — популярният и находчив смешник на класа — да изкласи успешно, като само сегиз-тогиз забелязваше как усмивката на някой пагфърдски родител застиваше, щом станеше дума къде всъщност живее.
Въпреки всичко от „Сейнт Томас“ се виждаха принудени понякога да приемат и по някой ученик от „Фийлдс“ с безспорно неудържим характер. Нямаше начин например да откажат да запишат Кристъл Уидън, която стана на училищна възраст тъкмо докато живееше у прабаба си на „Хоуп Стрийт“; което не предотврати пораждането на силни местни надежди, че ще се махне окончателно от „Сейнт Томас“, след като на осемгодишна възраст се върна при майка си във „Фийлдс“.
Бавният прогрес на Кристъл през училището не се отличаваше особено от преминаването на коза през тялото на боа констриктор: създаващо силно видимо неудобство и за двете страни. Не че Кристъл присъстваше редовно в часовете: по-голямата част от кариерата й в „Сейнт Томас“ премина в индивидуални уроци с учител на деца със специални нужди.
Съдбата обаче си направи лоша шега, като постави Кристъл в един и същи клас с Лекси — най-голямата внучка на Хауърд и Шърли. А Кристъл веднъж така изтресе Лекси Молисън с юмрук, че й изби два зъба. Родителите и бабите и дядовците, на Лекси отказаха да приемат като особено облекчаващо вината обстоятелството, че и двата вече бяха доста разклатени.