— Здравей, Роби — рече Кей и отвори папката на Тери.
Детенцето продължи да хленчи и да размахва кутийката от корнфлейкс, в която нещо потракваше.
— Я да видим какво има вътре? — попита Кей.
То не отговори, но още по-енергично размаха кутийката. Излетялата отвътре пластмасова фигурка описа парабола и падна зад кашоните. Роби взе да вие. Кей наблюдаваше Тери, която с тъп израз се бе втренчила в сина си. По някое време Тери все пак успя да каже:
— К’во има, Роби?
— Дали да не се опитаме да го извадим? — зарадва се Кей на възможността да се изправи и да отупа задните си части. — Чакай да видим сега къде точно падна.
Опря глава в стената да надникне в процепа зад кашоните. Фигурката се бе загнездила високо. Пъхна ръката си в процепа. Кашоните тежаха и й беше трудно да ги отмести. Успя да извади играчката, която се оказа ниско, дебело, изцяло боядисано в ярколилаво приличащо на Буда човече.
— Заповядай — подаде я на детето.
Роби млъкна; взе фигурката, пъхна я обратно в кутийката от корнфлейкс и пак взе да я размахва.
Кей се огледа. Две миниатюрни автомобилчета бяха захвърлени с колелата нагоре под изпотрошената етажерка.
— Обичаш ли коли? — посочи ги тя на Роби.
Момченцето изобщо не проследи накъде сочи пръстът й, а я изгледа с присвити очи, съдържащи смес от пресметливост и любопитство. После изщапука, грабна една от количките и й я показа.
— Бррр — каза. — Ко’а.
— Точно така — потвърди Кей. — Браво на теб. Кола. Бррр. Бррр.
Пак седна и извади бележника от чантата си.
— Добре, Тери. Кажи ми как вървят нещата при теб?
Настъпи известна пауза, преди Тери да отвърне:
— Д’бре.
— Първо искам да ти обясня: Мати отсъства по болест, така че я замествам временно. Ще се наложи да хвърля едно око на оставената ми от нея информация, за да се убедя, че няма промени, откакто ви е посетила предишната седмица, нали може? Такааа: виждам, че Роби вече ходи на детска градина четири сутрини и два следобеда седмично, нали така?
Гласът на Кей като че стигаше до Тери много отдалече. Все едно говореше на човек, намиращ се на дъното на кладенец.
— Ъхъ — каза след известна пауза.
— Как се чувства той там? Харесва ли му?
Роби натика количката в кутийката от корнфлейкс. После взе един от падналите от панталона на Кей фасове и го набута върху количката и лилавия Буда.
— Ъхъ — рече сънливо Тери.
Кей обаче бе стигнала до последната от омачканите бележки, оставени й от Мати, преди да се разболее.
— Но, доколкото виждам, Тери, той трябва и в момента да е на детска градина. Нали вторник е един от дните, в които ходи?
Тери като че се бореше с все сила да преодолее съня. Главата й току се килваше към едно от раменете й. Накрая успя да изрече:
— Кристъл тря’аше да го заведе, но не успя.
— Кристъл е дъщеря ти, така ли? Тя на колко години е?
— Четиринайсе — промълви сънливо Тери — и пол’ина.
Според наличните бележки Кристъл трябваше да е на шестнайсет. Нова продължителна пауза.
До крака на креслото на Тери стояха две нащърбени порцеланови чаши за кафе. Мръсната течност в едната приличаше на кръв. Ръцете на Тери бяха скръстени пред плоската й гръд.
— Хем го бях облякла — измъкна с труд Тери думите отнякъде дълбоко в съзнанието си.
— Извинявай, Тери, но съм длъжна да те попитам: бо̀де ли се тази сутрин?
Тери прекара разкривената си като птичи крак длан през устата си.
— Ъъ.
— Шес’насеръ — обяви Роби и се понесе към вратата.
— Няма ли нужда от помощ? — попита Кей, след като Роби се изгуби от погледа й и го чу как изтрополи нагоре по стълбите.
— Ня’а нужда. Ше’с’опраи — отвърна завалено Тери.
Подпря клюмащата си глава върху юмрука си, с опрян в страничната облегалка на креслото лакът. От стълбищната площадка Роби нададе вой.
— Отв’и! Отв’и!
Чу се как блъска по дървената врата. Тери обаче не помръдна.
— Да му помогна ли? — предложи Кей.
— Ъхъ — съгласи се Тери.
Кей изкачи стълбите и завъртя заяждащата ръкохватка на вратата. Тоалетната вонеше отвратително. Ваната беше сива, с редица кафяви пръстени от кир, а водата в тоалетната не бе пусната. Кей я пусна, преди да даде на Роби да се покатери върху седалката. А детето разкриви лице и се напъна шумно, без да се притеснява от присъствието й. Чу се силен плясък, а към вече гнилата смрад се добави и нова зловонна нотка. Слезе и си вдигна издутите памперс гащи, без да се избърше; Кей го накара да се върне и се помъчи да го убеди сам да свърши тази работа, но самото действие очевидно му беше напълно непознато. В крайна сметка се наложи да го избърше тя. Дупето му беше изранено, силно зачервено и раздразнено. Памперсът му вонеше на амоняк. Опита се да му го махне, но детето изкрещя, замахна да я удари, после се изскубна от ръцете й и се втурна обратно надолу към всекидневната с провиснали гащи. Кей понечи да си измие ръцете, но не видя сапун. Мъчейки се да не диша, затвори след себе си вратата на банята.