Така както се размотаваше безцелно, изведнъж Фатс мярна табелата за „Фоли Роуд“. Кристъл Уидън живееше на тази улица. Май не я видя днес в училище, но пък и не щеше да създаде у нея впечатлението, че е дошъл специално да я търси.
Поначало се бяха уговорили да се срещнат в петък вечер. Фатс беше уведомил родителите си, че ще ходи у Андрю да работят по едно съвместно задание по английски. Кристъл май беше наясно какво ще правят; и май нямаше нищо против. Досега му беше позволила да пъхне два пръста в нея там, където беше гореща, стегната и хлъзгава; освен това бе разкопчал сутиена й и му беше позволила да положи длани върху топлите й едри гърди. На коледната дискотека я издири специално, изведе я от салона пред невярващите погледи на Андрю и всички останали и я отведе зад сградата. Тя комай се изненада не по-малко от другите, но точно както се надяваше и очакваше Фатс, не му оказа почти никаква съпротива. Най-умишлено се беше прицелил в Кристъл; а когато му се наложи да затапи хилежите и подигравките на приятелчетата си, имаше готов невъзмутим и нахакан отговор:
— Който иска да чука, не търси врата.
Аналогията си я беше измислил предварително, но реши, че няма да е лошо и да им я разтълкува:
— Вие лъскайте бастуна. Аз предпочитам да еба.
Е, това вече съвсем им изтри тъпите усмивки. Усети как всички, включително и Андрю, се видяха принудени да преглътнат всичките си подигравки по повод избора му и да се прехласнат от възторг как най-невъзмутимо се е прицелил в единствената истинска цел. Да не говорим как Фатс бе избрал несъмнено най-прекия път до целта; никой не можеше да оспори здравата му практичност, а на всичко отгоре Фатс усещаше как всеки един от тях се чудеше как не е намерил у себе си куража да се ориентира тъкмо към това средство за постигане на най-задоволителната цел.
— Бъди така добра да не споменаваш за това на майка ми, ако обичаш — изпъшка Фатс и си пое дъх между две продължителни, сочни взаимни изследвания на устните им кухини, като в същото време търкаше палци напред-назад по зърната на гърдите й.
Тя едва сподави смеха си, после го зацелува още по-агресивно. Не го попита защо точно нея си е избрал, всъщност изобщо нищо не го попита; и на нея, както на него, май й бяха достатъчни реакциите на нейното си съвсем отделно племе и да се къпе в объркването на наблюдаващите я, та дори и в пантомимно изразеното отвращение от страна на неговите приятели. През последвалите три сеанса телесни проучвания и експерименти двамата с Кристъл почти не си проговориха. Инициативата идваше от Фатс, но и тя се бе показала по-готова от обичайното, като се мотаеше там, където не му беше никак трудно да я намери. В петък щяха да се срещнат за пръв път по предварителна уговорка. Той дори беше купил презервативи.
Тази перспектива да стигне докрай, изглежда, май бе свързана донякъде с днешното му бягство от училище и появата му във „Фийлдс“, макар че за самата Кристъл (за разлика от прекрасните й цици и чудодейно неохраняваната й вагина) се сети чак като видя табелата с името на улицата.
Фатс тръгна обратно по пътя, по който беше дошъл, и запали нова цигара. Самата поява на името „Фоли Роуд“ създаде у него особеното усещане, че идването му е ненавременно. Днес „Фийлдс“ имаше ежедневен, непроницаем вид, а онова, което се надяваше да познае, щом го открие, се бе свило и скрило някъде. Не му оставаше друго, освен да се върне в училище.
IV
Днес никой не си вдигаше телефона. Върнала се в стаята на екипа „Грижа за детето“, Кей от два часа набираше периодически нечий номер и оставяше съобщение на телефонния му секретар с молба да й се обадят при първа възможност: районният надомен здравен консултант на семейство Уидън, семейният им лекар, детската градина в „Кантърмил“ и клиниката за лекуване на наркомании и алкохолизъм „Белчапъл“. На бюрото пред нея лежеше отворено досието на Тери Уидън — издута, много изпатила папка.