След като той затвори, Кей продължи да притиска слушалката до ухото си още няколко секунди, след което каза, за сведение на Алекс и Уна:
— И аз. До довечера, любов моя.
V
В качеството й на педагогически съветник, Теса имаше много по-разтегливо работно време в сравнение със съпруга си. Обикновено изчакваше до края на часовете, за да прибере сина им у дома с нисана й, като оставяше Колин (когото тя — за разлика от целия останал свят, включително и почти всички родители, възприели навика от децата си — никога не наричаше Гнездото, макар да знаеше прекрасно прякора му) да ги последва след час-два с тойотата му. Днес обаче Колин изчака Теса на паркинга в четири и двайсет, когато учениците се заизсипваха през портала към родителските автомобили и безплатните училищни автобуси.
Небето беше студено железносиво, като обратната страна на щит. Буйният вятър вдигаше поли и вееше листата на недораслите дървета; беше зъл, леден вятър, който напипва слабите ти места — тилът и коленете — и те лишава от удобството да мечтаеш, да се поотеглиш поне мъничко от реалността. Теса успя да се скрие от него зад затворената врата на колата, но това не й попречи да се чувства ядосана и разстроена, все едно някой я беше блъснал, без да й се извини.
Настанилият се на предната седалка за пътника Колин, навирил смешно колене в тясната кола, сподели с Теса чутото двайсет минути по-рано от дошлия в кабинета му учител по информатика:
— … изобщо не се явил през двата слети часове. Решил да ми докладва незабавно. Та да се разчуе из учителската стая утре. Точно както му се ще — заключи бесен Колин, а Теса усети, че вече не става дума за учителя по информатика. — Както винаги, държи да ми покаже среден пръст.
Съпругът й бе побледнял от преумора, със сенки под зачервените му очи, а ръцете му потръпваха леко върху дръжката на куфарчето. Фини ръце, с едри кокалчета и дълги нежни пръсти, не особено различни от пръстите на сина им. Теса съвсем наскоро бе обърнала внимание и на двама им върху това сходство; но нито баща, нито син прояви и най-малката радост от мисълта, че помежду им има и най-незначителна физическа прилика.
— Според мен той не… — подхвана Теса, но Колин пак беше отворил уста:
— Което ще рече, че както всички останали, и той ще трябва да остане след часовете, а ти се кълна, че и у дома ще го накажа. Да видим дали ще му хареса. Да видим дали ще му е пак толкова весело. Като начало, ще го накажа една седмица никъде да не излиза и ще видим дали пак ще му е смешно.
Теса предпочете да прехапе езика си, вместо да отговори. Огледа морето облечени в черно и вървящи с приведени срещу вятъра глави ученици — зъзнещи, увивайки се в тънките си палтенца, плюейки кичурите коси от устата си. Розовобузест и притеснен седмокласник се озърташе за кола, която така и не беше пристигнала. Тълпата се раздели и из нея се появи Фатс, с отвята от слабото му лице коса, крачещ, както винаги, с дълги крачки и следван по петите от Арф Прайс, Понякога, под определен ъгъл, при определено осветление, бе лесно да се види как ще изглежда Фатс на стари години. От дълбините на преумората си Теса го възприе за миг като абсолютен непознат и й се стори невероятно това, че той се отделя и се насочва към нейната кола, поради което ще й се наложи да излезе пак на този хиперреален вятър, за да го пусне да се качи. Но в мига, в който стигна до тях и й пусна своята приличаща на гримаса усмивчица, пак се превърна изведнъж в момчето, което тя обича въпреки всичко, така че тя пак излезе, изправи се стоически срещу острия като бръснач вятър, а той се преви и се намъкна в колата при баща си, който изобщо не си направи труда да се помръдне.
Измъкнаха се от паркинга преди безплатните автобуси и тръгнаха през Ярвил, покрай грозните, порутени къщи на „Фийлдс“ и оттам — към детелината, която щеше да ги засили обратно към Пагфърд. Теса наблюдаваше Фатс в огледалото за обратно виждане. Беше се свил на задната седалка и блееше през прозореца, сякаш бе случайно попаднал стопаджия в автомобила на двама души, свързани най-случайно с него благодарение на шанса и близостта.
Колин изчака да стигнат до детелината и чак тогава попита:
— И къде беше днес в часовете по информатика?
Теса не можа да издържи и пак надникна в огледалото. Видя прозявката на сина си. Колкото и безкрайно да го отричаше пред Колин, и тя понякога имаше чувството, че Фатс води някаква мръсна, лична война с баща си, а училището играеше ролята на публика. Освен дето знаеше за сина си някои неща, за които никога нямаше да научи, ако не беше педагогически съветник: учениците й споменаваха разни работи, понякога неволно, понякога с отмъстителност.