— Не съм бягал. Само закъснях. А пък Бенет не ме е видял, като влизам. То каква ли полза има от него изобщо?
— Стюарт, моля те. Много те моля.
И на нея й се щеше на моменти да повиши тон на учениците, които й пращаха за консултации. Идваше й да им изкрещи: Но си длъжен да приемеш и чуждата реалност. Може би си мислиш, че действителността е обект на договореност, че я възприемаме такава, каквато ти ни я описваш. Но си длъжен да отчетеш, че и ние сме точно толкова реални, колкото си и ти; длъжен си да приемеш, че не си Бог.
— Баща ти е крайно разстроен, Стю. Заради Бари. Това поне не ти ли е ясно?
— Знам.
— Представи си какво ще ти е, ако Арф умре.
Нито й отвърна, нито промени изражението си кой знае колко, но това не й попречи да усети у него и презрение, и насмешка.
— Знам, че според теб двамата с Арф сте същества от съвсем друг порядък в сравнение с баща ти и Бари…
— Не сме — отвърна Фатс, макар да й беше съвсем ясно, че го казва единствено с надеждата да прекрати разговора им.
— Отивам до Мери да й занеса малко ядене. Умолявам те, Стюарт, не разстройвай повече баща си в мое отсъствие. Моля те, Стю.
— Хубаво — рече той с полусмях, полусвиване на рамене.
А тя усети как вниманието му се стрелна като лястовица към собствените му проблеми, преди още да беше затворила вратата.
VI
Злобният вятър бе отвял следобедната ниска облачност и по залез-слънце съвсем утихна. През три къщи от тази на Уол, Саманта Молисън седеше срещу осветеното от лампата свое отражение в огледалото на тоалетката и си даваше сметка колко силно я потиска мъртвата тишина.
Последните два-три дни бяха съвсем отчайващи. Почти нищо не успя да продаде. Търговският пътник от „Шампетр“ се бе оказал мъж с двойна брадичка, с дразнещи маниери и куфарче, пълно с грозни сутиени. Явно, упражняваше чара си само на подготвителния етап, а при срещата очи в очи беше строго деловит — говореше й покровителствено, критикуваше складовите й наличности и я натискаше да поръча нова стока. А тя беше очаквала далече по-млад, по-строен и по-секси мъж. И сега насочи всичките си усилия да го изпрати колкото се може по-бързо от магазинчето заедно с просташките му мостри на бельо.
През обедната почивка бе купила за Мери Феърбрадър картичка „С най-дълбоки съболезнования“, но не й идваше на ума какво друго да напише в нея, а след съвместното им кошмарно пътуване до болницата не можеше да мине просто с един подпис. Поначало не бяха кой знае колко близки. В градче като Пагфърд човек неминуемо среща този-онзи, но двамата с Майлс не бяха сред приятелите на Бари и Мери. Ако човек трябваше да е точен, по-скоро би казал, че са в противоположни лагери, заради безкрайните битки между Хауърд и Бари по въпроса за „Фийлдс“… не че на Саманта не й беше абсолютно все едно. Беше се издигнала далече над дребнавостите на местните политиканствания.
Изморена, скапана и подута от непрестанното дъвчене на нещо през целия ден, взе да си мисли колко хубаво щеше да е, ако не трябваше да ходят с Майлс на вечеря у свекъра и свекървата. Вторачена в огледалото, пристисна с длани двете страни на лицето си и внимателно дръпна кожата назад към ушите. Милиметър по милиметър, пред очите й взе да се появява една по-млада Саманта. Завъртя бавно лицето си наляво, надясно, да огледа опънатата маска. По-добре, много по-добре. Колко ли можеше да струва; колко ли щеше да я боли; дали щеше някой ден да преодолее страха си? Напъна се да си представи какво би казала свекърва й, ако й се явеше с опънато ново лице. Шърли нямаше да пропусне поредната възможност да им натякне, че именно те двамата с Хауърд покриват голяма част от разходите за образованието на двете си внучки.
Майлс влезе в спалнята; Саманта отпусна кожата, взе коректора и както винаги, отметна назад глава, за да се гримира: така опъваше взелата леко да провисва кожа по челюстта и свеждаше до минимум торбичките под очите. По ръба на устните й се бяха появили къси, но видими бръчици. Беше чела някъде, че можели да се опънат с инжектирането на синтетично химическо съединение. Дали ще има полза, запита се; но поне стопроцентово щеше да е по-евтино от пластична операция на лицето, а и надали Шърли щеше да забележи. В огледалото видя през рамо как Майлс свали вратовръзката и ризата си и как голямото му шкембе се разля над работния му панталон.
— Ти нямаше ли някаква среща днес? С някакъв търговски пътник? — попита я.